„Неудобната“ класика си е класика, но иска мъдър прочит

Дни преди рождения ден на Иван Вазов е добре да се сетим, че художествената литература, като един от пазителите на историческата памет, има и своите „неудобни“ за съвременна интерпретация моменти. Така е и с фолклора. 

Иван Вазов не с всичките си произведения е днес политически коректен – той зове за мъст срещу комшии във война, нарича чрез Паисий гърците „люде хитри, вероломни“, а в „Жидов гроб“ е направо нетолерантен към представител на чужд етнос. 

Ами какво да кажем за забраната на някои произведения с думата „негър“ в тях в Америка? При това се касае за творби на Марк Твен, за „Да убиеш присмехулник“?

А пък приказки на Братя Грим са стряскащи за днешните деца, докато в „Макс и Мориц“ например днес е много трудно приемана жестокостта на финала и поуката от този финал. Обаче за времето си това е било напълно допустимо. Изменя ли се моралът и толерантността времеви обусловен критерий ли е, в съпоставка с нравите и настроенията на различните епохи?

За това говори професор Светлана Стойчева – литературовед и литературен историк, преподавател в НАТФИЗ, с професор Амелия Личева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и главен редактор на „Литературен вестник“, и с поетесата Мирела Иванова, дългогодишен уредник в музей „Иван Вазов“ и драматург на театър „Иван Вазов“.

Чуйте предаването от звуковия файл.