Какви са условията на труд в Европа и какво представлява проучването, което се провежда на всеки пет години, и обхваща различни аспекти на професионалния живот, работно време, организация на работата, баланс между професионалния, и личния живот и свързани с работата здравословни проблеми.
Това е проект, чието финализиране се очаква в края на този месец. Негов изпълнител е ИПСОС, компания за маркетингови и социологически проучвания, а възложител е компания “Еврофонд“.
Как въз основа на това проучване се прилагат законови изменения в европейското законодателство, свързани с условията на труд в Европа.
Темата коментира в “Нашият ден“ Евгени Василев, доктор по социология, мениджър проекти във фондация ИПСОС.
“Целта на проучването е да се събере информация както на заетите, така и на самостоятелно заетите лица. Има анализ на взаимоотношенията между различните групи. В самото проучване има принос за разработването на европейски политики.
Чрез това проучване ще се променя впоследствие законодателството на Европейския съюз, така че да може да отговаря на новите предизвикателства.
Как се анализират и финализират проучванията
Проучването е седмото по ред. Един от основните проблеми е, че сега няма да могат да бъдат сравнявани данните с предните години. Заради коронавируса трябваше да се смени методологията. В момента проучваме само и единствено по телефон. Досегашните шест проекта бяха с интервюта лице в лице.
Според нас изследаването ще даде достатъчно информация за това какви са промените покрай Covid-19. Ще има и много сериозни промени в условията на труд и ще могат да бъдат отразени във финалните резултати.
Въпросите
Като цяло въпросите са едни и същи във всички държави. Но има малки промени, които трябва да се съобразяват със спецификите на страните. Например във Великобритания заради Брекзит не споменаваме ЕС, защото много често хората се отказват, когато го чуят, тъй като са по-негативно настроени. Докато в страни-кандидатки за членове на ЕС като Албания и Македония допринася за много по-голям интерес от страна на хората.
Също и в България, когато чуят, че прочуването се провежда от ЕС са много по-склонни да отговарят.
Всички въпроси се въртят около работата и условията на труд на хората. Има въпроси от типа -“колко време ви отнема да стигнете до работата“, което може да изглежда като не толкова важна тема, но когато човек пътува около два часа на ден всъщност се оказва, че целия ден може да отиде само, за да се стигне до работа и да работи.
Други въпроси са свързани с рискови фактори. Има и най-стандартни въпроси като дали ползват компютър.
Въпроси, които ще дадат много информация за това пред какви проблеми са изправени хората и впоследствие да се създадат рамкови механизми от Европейския съюз, които да помогнат за решаването на тези проблеми.
Мнителни си са българите
По принцип – не, когато става въпрос за интервю лице в лице обичаме да даваме своето мнение, но интервютата по телефон са по-проблемни. Това е така, заради това, че тук имаме ниво на телефонни измами и заради тях много хора се съмняват.
Подбор на участниците
Тъй като проучването е телефонно е само и единствено на случаен принцип. Няма друга основа за подбор.
Дългосрочни перспективи по-лесно се правят, когато имаш няколко последователни изследвания. Последното, защото беше проведено по телефон, трудно ще може да бъде използвано в тази посока.
Иначе – да, могат да се правят и по-дългосрочни прогнози, но това вече е много по-трудно. По-лесно е да се види какво се случва в момента, отколкото да прогнозираш какво ще стане.
Чуйте Евгени Василев в звуковия файл.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
