Каква е дейността на ИБЦТ към БАН – за партньорството на института с музеите и за ролята на културно-историческото наследство в днешния ден. Проф. д-р Румяна Прешленова разказва в предаването "Европейски паралели".
Професор д-р Румяна Прешленова е директор на Института по балканистика с Център по тракология, към Българската академия на науките (ИБЦТ към БАН). От 1989 г. до 2017 г. е специализирала в много европейски висши учебни институти, като Австрийска академия на науките, Виена, Австрийски институт за Източна и Югоизточна Европа, Виена, Британска академия, Лондон, Институт за науките за човека, Виена, Карлови университет и Технически университет, Прага и много други… Нейните научни интереси са в областта на „Нова и съвременна история на Балканите, културна, социална и стопанска история, международни отношения XIX-XX век, дигитална хуманитаристика“. От 2010 г. е част от екипа на Центъра за обучение на БАН, а от 2011 г. преподава „Политически модели на Балканите до Втората световна война“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Институтът за балканистика при Българската академия на науките е учреден с решение на Министерския съвет на Народна република България от 15 януари 1964 г. под егидата на ЮНЕСКО. Той е създаден като изследователски и образователен център за езиците, историята, културата и съвременното развитие на Балканите.
Центърът по тракология „Проф. Александър Фол“ е приемник на основания през 1972 г. Институт по тракология при Българската академия на науките. Той съществува като самостоятелно звено в БАН до реформите през 2010 г., когато се обединява с Института за балканистика в Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“. Освен разнообразните прояви, на които се представят пред обществеността резултатите от различни изследвания, ИБЦТ организира и цикъл лекции, наречен „Всеки втори вторник“. През месеците юни и юли бяха представени лекциите на д-р Калин Йорданов на тема „Български фолклорни реликти от времето на Четвъртия кръстоносен поход и франгократията в Северозападна Тракия“; на Н. Пр. Халид И. Емара, извънреден и пълномощен посланик на Египет в България, на тема „Building bridges between the Balkan and the Mediterranean worlds“; на д-р Симеон Симеонов на тема „Франциско де Миранда на Балканите: забравената балканска одисея на „Предшественика“ на южноамериканската независимост“…
Проф. Прешленова е ръководител на националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“. Основната цел на програмата е „разработване на дигитални инструменти за изследване, представяне и популяризиране на българското културно-историческо наследство, в това число и създаване на информационни системи и платформи с включена геолокация на културно-историческото наследство в България, с цел неговото изучаване, опазване и популяризиране и превръщането му в общественополезен ресурс.“
Чуйте повече от звуковия файл.
Голямата част от творчеството на забележителния поет, преводач и драматург Стефан Гечев не е издавано до 1990 година. Повод за забраната е публикуваната през 1967 година негова стихосбирка " Бележник " с редактор Блага Димитрова и обвиненията след това към автора в сюрреализъм и дадаизъм, в отглас от съмнителни образци. Разгромяващи статии..
В самия край на годината Едвин Сугарев отбеляза своята 70-годишнина с премиерата на новата си стихосбирка "Тезей в лабиринта". В Американския център на Столична библиотека се състоя литературно четене и представяне на книгата в присъствието на приятели и колеги на поета, критика, публициста, политика. За музикалната среда се погрижиха Йоан и..
На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика . За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за съвременните утопии и антиутопии в "Нашият ден" разговаряме с Александър Попов , преподавател в СУ и познавач на научната фантастика. Утопията е важна част от социалните и литературни..
На всичко сме готови за всепоглъщащата, силна в метафизичните и митичните си измерения любов – смята Дарин Ангелов – защото тя, любовта, е най-великото чувство. Чувство, свързано колкото с живота, толкова и със смъртта. Все пак чрез любов се създава човекът, от любов и умира. А ние, зрителите, сме го гледали как създава изобилие от персонажи на..
Изпратихме вероятно най-успешната година за българската литература. Съвременните български писатели живеят сред богатство от жанрове, стилове и езици, а талантът им все по-рядко се сблъсква с непреодолими граници. Кои бяха интересните събития, литературните акценти, новите заглавия, които затвърдиха присъствието на българските автори върху..
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На..
Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg