Пътят между усмивката и сълзата, по който води Мария Касимова-Моасе

Между усмивката и сълзата е целият диапазон от човешки чувства. Този път, който извървява душата, тялото и мисълта на човек – да се засмее или да се разплаче – е вечен. Мария Касимова-Моасе живо се интересува от него и това може да се проследи във всичко, което е написала, разказала, а и изиграла до този момент.

Публиката на 37-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ може да го потвърди. Тя беше свидетел на нейните „Свободно падащи истории“, познати още като „нещото на Мария“, а и на представянето на новата ѝ книга „Записки от Шато Лакрот“. Историите на авторката отекнаха в хората, които избраха да ги съпреживеят първо на сцената на лятното кино в стария Созопол, а след това и в двора на Художествената галерия в морския град. Всеки от тях пое по вечния път – от просълзяването до сълзите от смях.

С разказваческите си етюди Мария Касимова-Моасе припомня колко ценно е всъщност човек да се смее на света, а и на себе си, как всеки от нас е плод на множество „ако“ и как могат да бъдат уловени случайностите в живота. И ако „Свободно падащи истории“ представлява случки, хора, чувства и откровения от един живот, то новата книга на сладкодумната разказвачка е „една жена с широкопола шапка, сламена, която днес е тук, утре тръгва боса, а след това може да бъде в много луксозен хотел, на някакво скъпо спа, но после да кара потна колело“. Този образ ѝ създаде самата Мария в „Артефир“.

Книгата, която разказва серия от комични ситуации, много от които вдъхновени от личните преживявания на авторката и тези на нейни близки и приятели, започва живота си първо като дневник, а след това и като аудиосериал, който все още може да бъде слушан. Затова и в книжното си тяло „Записки от Шато Лакрот“ излиза без претенции. Така живее и такова битие ѝ пожелава авторката ѝ.

Мария Касимова-Моасе иска да направи опит в комичния жанр, който често се смята за лековат, и за целта залага на много диалози. В тях, както и в действията на героите в книгата, най-силно си проличават националните черти на едни иначе добри хора, които колкото и да се различават – толкова и си приличат.

Историята за българката, която се запознава с френските роднини на своя съпруг, води до нелепи ситуации, които ще усмихнат всеки читател.

Повече за книгата, а и за това защо Мария Касимова може да разглобява и сглобява „Калашников“, чуйте в звуковия файл.