Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изневярата – нараняваш другия, но избираш себе си

Снимка: Pixabay

Избирам теб. Ти си Аз, а Аз съм Ти. Ще си приличаме в щастието и ще страдаме по своему извън него. Ще съм ти верен и винаги, винаги ще поставям теб преди мен, каза си човекът в огледалото и се усмихна.


Навярно звучи егоистично, но когато осъзнато избереш себе си, ще си способен да избереш и другия. В противен случай отсъства вярата, а тя води и до изневяра.

Все още не се е намерил човекът, който да обясни какво точно е и какво със сигурност не е изневярата. По неин адрес се говори за наличието на сексуална незадоволеност, за едно вечно желание да бъде изпитана неописуема страст, да бъде погалено егото, на което все трябва да му се приписва уникалност. Говори се и за съживителната сила, която дава на връзката. Тя може да е нейната малка смърт, но и причината участниците в нея, най-вече този, на когото са изневерили, да получат шанс за развитие.

Изневярата е симптом, че нещо не му достига на човек и най-често се появява като следствие на някакъв дефицит – на свобода, на самочувствие, на чувства. Тя е физически акт, но и психологически механизъм, тя е атака срещу взаимоотношенията, но и акт срещу самия себе си. Пази се в тайна и е преживяване, което има своята морална и емоционална стойност във вътрешния свят на съвременния човек. Изневярата е всичко, с което може да бъде асоциирана.

Ясно е, че се появяваме сами на този свят и си отиваме сами от него. През цялото време обаче копнеем да бъдем в нечия компания. Оглеждаме се в другия и очакваме там да видим най-доброто ни Аз. В замяна е нужно само едно – да намерим баланса, при който хем сме с някого, хем изживяваме собствените си желания и потребности.


Когато изневеряваш на другия, ти всъщност изневеряваш на себе си. Да си бъдеш верен обаче не означава да се оправдаваш със собствените си нужди, а да разбираш и приемеш изборите в живота си. Изборът от своя страна най-често води до раздяла – избереш ли да бъдеш с един човек, ти се отказваш от всички други.

Изневярата може да бъде разглеждана в колективен и в личен план. Тя има отражение в обществото, в което живеем в дадения момент, има и стойност в индивидуалния човешки живот. И в двата случая въпросът „Защо?“ си търси отговора, доверието се губи, прошката е и търсена, и невинаги дадена, разкаянието е желано, а вината – голяма, но не гарантирана. Триъгълникът е задължителен, чувството за принадлежност е събудено, а усещането, че с теб се случва нещо специално напълно обзема душата ти.


И все пак къде е същинската трагедия в изневярата – в това, че губиш доверието на любимия или че губиш вярата в себе си, в мечтите си, в собствения си избор?

За изневярата като изпитание за чувствата и като сложна драма, за която няма само един виновен или наранен, разказва психологът и психотерапевт Яна Монева.

За оправданията в изневярата и за изневярата като дефицит, който дава своя принос в отхапването от забранения плод, разказва Любен Дилов-син, издател на списание L’Europeo. Последният 74 брой на изданието е посветено именно на изневярата.


В звуковите файлове можете да чуете мнението им по темата, както и да научите какво се случва под завивките на властта.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Лов на съчувствие

Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно явлението sadfishing е едно от тях. Но какво е това и защо трябва да ни интересува? Социалните медии са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но там разграничаването на истинското от фалшивото е много трудно…Все по-трудно. Сред тенденциите, които предизвикват..

публикувано на 18.11.24 в 18:04
Ивайло Динев

Ивайло Динев: Твърде цинично гледаме на развитието на България след 1989 година

За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев . Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та..

публикувано на 18.11.24 в 16:25

Кой ще ни даде пари?!

Няма как да не сте чули по радиото, че в Конституционния съд са подадени две жалби от политически сили във връзка с нарушения на изборите (българските, да не стане някоя международна грешка!), които тъкмо отминаха, дето има една дума, още са топли.  В неделя от 19 часа в "Голямата къща на смешните хора" бистрихме тази ситуация. Понеже сме хора..

публикувано на 18.11.24 в 16:10

Архивите са живи: След Берлинската стена – 35 години по-късно

Берлин може да се окаже онова огледало на Европа, към което е добре да поглеждаме и днес. Нека опитаме да си представим какво ще отразява това огледало след години.   Архивите оживяват в "Terra Култура". След Берлинската стена, 35 години по-късно, слушаме откъси от три речи на важни личности – Джон Кенеди през 1963 г., Вили Бранд през 1989 г...

публикувано на 18.11.24 в 16:04

На гости в село Ковачица

Село Ковачица се намира в община Лом и в него живеят около хиляда човека. На 4 километра от селото е брега на река Дунав. Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района на селото се заселили бежанци от Чипровци. Те се спуснали с лодки и салове по река Тимок, а след това по течението на Дунава и се установили на брега..

публикувано на 18.11.24 в 15:20