Тревожни са тенденции в сексуалната експлоатация и насилие над децата в онлайн пространството. Защо България не изпълнява изискванията на Конвенцията от Ланзароте за защита на децата от сексуално насилие онлайн и какви са тежките последици?
Темата коментира в “Законът и Темида“ Георги Апостолов, координатор на Център за безопасен интернет.
“Усъвършенстването на технологиите, появата на все нови и нови социални мрежи, масовото обхващане на населението в целия свят от интернет и социалните мрежи, създават изключително благоприятни условия за хора, които искат да злоупотребят с децата, т.нар. педофили.
Нараства откриването на съдържание и контакти между хора, които се опитват сексуално да експлоатират децата онлайн или пък да ги доведат до експлоатация в реалния живот.
Трябва да осъзнаем, че сме много далеч от регулацията на интернет пространството. Десетки години разчитахме на саморегулация на най-големите играчи в интернет.
Саморлегулацията не сработи, защото интересът на най-големите социални мрежи е да имат колкото може повече потребители. А негативното и незаконното съдържание привлича много повече интерактивност от нормалното. Именно за това още през 2007 г. беше приета Конвенцията Лазароте за борба със сексуалното насилие над деца, която България е подписала и ратифицирала."
Защо у нас не се спазва Конвенцията Лазароте?
"Има един подход на българската държава, касаещ както тази конвенция, така и няколко европейски директиви. Ние формално почти ги спазваме.
За директивите, които са законодателство, у нас се реагира доста бързо. Но Конвенцията Лазароте е препоръчителна, тя не е задължителна. Има периодични прегледи на изпълнението на задължението на държавите във връзка с Конвенцията. Оказва се, че редица държави, между които и България, казват, че са за това и ще борят срещу сексуална експлоатация на деца онлайн, но практически не предприемат никакви мерки.
В резонните прегледи България лъска като държавата, в която няма единна програма, стратегия за защита на децата от сексуална експлоатация. Нашите действия са спорадични. Със съжаление можем да кажем, че когато отчитаме напредъка на Българи по тази конвенция, на практика се отчита това, което центърът за безопасен интернет прави. Реално държавата се отчита с дейността на неправителствените организации."
Чуйте Георги Апостолов в звуковия файл.
Темата коментира в “Законът и Темида“ психологът Мариета Гечева от Асоциация „Родители“
“В момента децата прекарват повече време в онлайн пространството. Разговорът за използването на интернет е нещо, което трябва да се състои още на 5-6 годишна възраст за това за какво трябва да се внимава в интернет.
Контактите с непознатите и търсенето на съдържание са много важни теми за разговор.
Случва се деца да създават съдържание с голи клипчета и снимки, които разпространяват. Те го правят неволно. Склоняването на дете да направи такъв материал със себе си и да го изпрати на отсрещната страна не вменява вина в детето. Често детето експериментира, иска да се чувства пораснало и харесвано. Отсрещната страна злоупотребява с това, което изпраща детето.
Преди да се случат тези неща с едно дете в мрежата седи въпросът това дете да бъде подготвено и образовано."
Чуйте Мариета Ганчева в звуковия файл.
Темата на подкаста "Импулсът в мен" този път са новогодишните обещания – успяваме ли да ги спазим? Най-ранните известни новогодишни обещания били тези, направени от древните вавилонци, които обещавали пред владетеля да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем. Но защо тази древна практика се проваля толкова често? Според..
На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..
На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът" в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..
Достъпът до култура е предизвикателство в българската действителност. Какви отговори и предложения ни дават изследванията на средата и представителите на културния сектор и какво предстои през новата 2025 година – разговор в "Нашият ден" с Янина Танева , основател на "Фабрика за идеи". Танева подчертава пряката връзка между достъпът и..
Отглеждането на насекоми за агроиндустрията все още звучи екзотично в българското общество, но темата за новите храни става все по-актуална. Рубриката "Зелените новатори на България" на предаването "Нашият ден" представя Мария Александрова , която ръководи проектите за иновации и устойчивост в Nasekomo – високотехнологична компания,..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в арт-фоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов" се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
Строителният инженер проф. Божидар Янев е ръководител на Инспектората по управление на мостовете на Ню Йорк в САЩ. Той е професор и преподавател в Инженерния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg