Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за отнемането на над 18 млн. човешки живота всяка година.
За 520 млн. души със сърдечно-съдови заболявания, пандемията, причинена от Covid-19 и неговите варианти, се оказва повече от значима, за много от тях дори фатална.
На 29 септември (утре) е Световният ден на сърцето, който се отбелязва от 1999 г. по инициатива на Световната федерация на сърцето и Световната здравна организация.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.
“Големият проблем е, че преждевременната смърт, която настъпва от сърдечно-съдови заболявания, преди 65 години, е два пъти по-голяма от средната за Европа.
В част от ЕС за преждевременна смърт вече се говори преди 70-годишна възраст. Т.е. за ЕС всяка смърт от сърдечно-съдови заболявания преди 70 г. е била предотвратима.
Инициативата на СЗО и Световната кардиологична асоциация, обърната към пациентите, към обществото, иска да акцентира върху това, че сърдечно-съдовите заболявания нанасят много тежки лични, социални и обществени вреди.
Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Превенцията им е възможна. Било то с промени в начина на живот, който да включва подходяща диета, физическа активност, здравословна среда и там, където се налага, медикаментозно лечение, могат да доведат до много голямо намаление на този бич на модерното общество.
В редица страни това е постигнато. Девет от десет инсулта могат да бъдат предотвратени и осем от десет инфаркта. Много малко са наследствените състояния, които определят висок риск. Добрата новина е, че и за тях има ефективно лечение, ако те бъдат установени навреме.
Обществото има едно предизвикателство, което при координиране на усилията – на неправителствения сектор, на научната общност, на индустрията за хранителни продукти и на медицинските власти, може да доведе до едно значително намаление на сърдечно-съдовите заболявания.
И това предизвикателство в условията на пандемията стана още по-голямо. Точно нашите пациенти, тези със сърдечно-съдови заболявания – хипертонията, диабетът, който е еквивалент на сърдечно-съдово заболяване, сърдечната недостатъчност, исхемичната болест – са най-уязвими, най-рискови за тежко протичане, усложнения и смърт от Covid.
Когато казват, че починалите са били с придружаващи заболявания, лично на мен и колегите ми звучи цинично. Защото нашите пациенти, които се лекуват и имат контрол над състоянието, водят един нормален, активен, социално-личен живот.
Това да се каже, че едва ли не те са били обречени и коронавируса просто е ускорил нещата, е доста цинично."
На първо място в класацията по сърдечно-съдови заболявания
"Причините са комплексни. По някакъв начин те съвпадат и с това, което се случва с коронавируса. В един момент човешкият живот загуби стойност в тази държава. Приемаме за нормално да сме първи по смъртност по пътищата и никой да не спазва мерките.
Приемаме за нормално всеки ден да имаме по 100 загинали от коронавирус, без да се спазват мерките.
Може би първата причина е липсата на достатъчно силна лична и обществена мотивация, че тези неща могат да бъдат предотвратени. Нагласата в много голяма част от обществото – това няма да се случи на мен – може би е първата психологическа причина.
В годините бяхме свидетели на много противоречиви и непоследователни действия от страна на здравните власти и изобщо на правителството.
Ще припомня, че имахме един ефективен и първоначално добре приет закон, за ограничаване на пушенето на обществени места.
Нещо, което се препоръчва във всички документи на СЗО но ООН. Малко известен е фактът, че 2015 г. ООН има Харта за борба с хроничните неинфекциозни заболявания, България е страна членка.
Имаше идея да се въведе данък върху нездравословните храни, на такива с високо съдържание на транс-мастни киселини. Добри идеи, които не намериха ефективна реализация."
Чуйте проф. Асен Гудев в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg