Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за отнемането на над 18 млн. човешки живота всяка година.
За 520 млн. души със сърдечно-съдови заболявания, пандемията, причинена от Covid-19 и неговите варианти, се оказва повече от значима, за много от тях дори фатална.
На 29 септември (утре) е Световният ден на сърцето, който се отбелязва от 1999 г. по инициатива на Световната федерация на сърцето и Световната здравна организация.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.
“Големият проблем е, че преждевременната смърт, която настъпва от сърдечно-съдови заболявания, преди 65 години, е два пъти по-голяма от средната за Европа.
В част от ЕС за преждевременна смърт вече се говори преди 70-годишна възраст. Т.е. за ЕС всяка смърт от сърдечно-съдови заболявания преди 70 г. е била предотвратима.
Инициативата на СЗО и Световната кардиологична асоциация, обърната към пациентите, към обществото, иска да акцентира върху това, че сърдечно-съдовите заболявания нанасят много тежки лични, социални и обществени вреди.
Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Превенцията им е възможна. Било то с промени в начина на живот, който да включва подходяща диета, физическа активност, здравословна среда и там, където се налага, медикаментозно лечение, могат да доведат до много голямо намаление на този бич на модерното общество.
В редица страни това е постигнато. Девет от десет инсулта могат да бъдат предотвратени и осем от десет инфаркта. Много малко са наследствените състояния, които определят висок риск. Добрата новина е, че и за тях има ефективно лечение, ако те бъдат установени навреме.
Обществото има едно предизвикателство, което при координиране на усилията – на неправителствения сектор, на научната общност, на индустрията за хранителни продукти и на медицинските власти, може да доведе до едно значително намаление на сърдечно-съдовите заболявания.
И това предизвикателство в условията на пандемията стана още по-голямо. Точно нашите пациенти, тези със сърдечно-съдови заболявания – хипертонията, диабетът, който е еквивалент на сърдечно-съдово заболяване, сърдечната недостатъчност, исхемичната болест – са най-уязвими, най-рискови за тежко протичане, усложнения и смърт от Covid.
Когато казват, че починалите са били с придружаващи заболявания, лично на мен и колегите ми звучи цинично. Защото нашите пациенти, които се лекуват и имат контрол над състоянието, водят един нормален, активен, социално-личен живот.
Това да се каже, че едва ли не те са били обречени и коронавируса просто е ускорил нещата, е доста цинично."
На първо място в класацията по сърдечно-съдови заболявания
"Причините са комплексни. По някакъв начин те съвпадат и с това, което се случва с коронавируса. В един момент човешкият живот загуби стойност в тази държава. Приемаме за нормално да сме първи по смъртност по пътищата и никой да не спазва мерките.
Приемаме за нормално всеки ден да имаме по 100 загинали от коронавирус, без да се спазват мерките.
Може би първата причина е липсата на достатъчно силна лична и обществена мотивация, че тези неща могат да бъдат предотвратени. Нагласата в много голяма част от обществото – това няма да се случи на мен – може би е първата психологическа причина.
В годините бяхме свидетели на много противоречиви и непоследователни действия от страна на здравните власти и изобщо на правителството.
Ще припомня, че имахме един ефективен и първоначално добре приет закон, за ограничаване на пушенето на обществени места.
Нещо, което се препоръчва във всички документи на СЗО но ООН. Малко известен е фактът, че 2015 г. ООН има Харта за борба с хроничните неинфекциозни заболявания, България е страна членка.
Имаше идея да се въведе данък върху нездравословните храни, на такива с високо съдържание на транс-мастни киселини. Добри идеи, които не намериха ефективна реализация."
Чуйте проф. Асен Гудев в звуковия файл.
Кампанията за зелените арбитражи изразява необходимостта от намаляване на въглеродния отпечатък върху околната среда в дейността на арбитражните съдилища посредством мерки, предвидени в Зелените протоколи, за да гарантира, че въглеродният отпечатък и въздействието върху околната среда от арбитражната практика са сведени до минимум. Проф. Таня..
Зорница Петрова, известна със своите изящни танцови продукции с балета "DIVA", обяви предстоящия си благотворителен проект "Temptation in Black", който ще бъде представен на 27-и април в столичния клуб "Joy Station". Този спектакъл обещава да впечатли публиката със своя колоритен и разнообразен подход към танца, обединяващ различни стилове и..
Юридическото предаване "Законът и Темида" дава начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В първото издание на рубриката Марияна..
Станислава Рашева от Фондация "Благотворител", която е организатор на конкурса "Млад благотворител", споделя за важността на този инициатива. Вече от седем години конкурсът вдъхновява и обучава учениците от осми до дванадесети клас да бъдат активни и съпричастни към обществото още от млада възраст. Тя посочва, че идеята за конкурса възниква през..
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg