Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Непознатите будители

Олга Круша или за женската смелост да се подпишеш като художник

Портрет на неизвестно момиче, дело на Олга Круша. Репродукция: Пламен Петров/„Случаят „Олга Круша“

Олга Круша е дъщеря на известния български и самоковски възрожденски деятел Захарий Круша. Родена е през 1860 г. Получила е образованието си в Москва. За съжаление до нас след 133 години е достигнала само една рисунка, която респектира с майсторството си.

Олга Круша безспорно е първата жена в България, осмелила се да се подпише като художник.

Темата коментира в “Нашият ден“ директорът на Художествената галерия в Казанлък - изкуствоведът и историк Пламен Петров, автор на изследването „Случаят „Олга Круша“.

“Битуващата в главите ни позиция, че жената във възрожденска и следосвобожденска България е била маргинализирана, е митологема, която фактите опровергават.

В годините и преди и след Освобождението откриваме страшно много женски имена, които ни разкриват, че жената е имала доста важно място в културното израстване на страната ни.

Олга Круша е важен пример в това отношение, но има и много преводачки, хора, които се занимават с поезия, с писане на романи.

Пламен Петров

“Случаят “Олга Круша

"Този случай започна през далечната 2011 г., когато имах щастието да попадна сред част от екипа на Софийската градска художествена галерия. Една от първите задачи, която ми бе възложена, бе да обследвам тази съхранявана от десетилетия в колекцията на институцията рисунка – един женски портрет, изключително изящен, фин, приличащ по-скоро на литография.

Този лист хартия беше подписан “О. Крушева 1882 г.“. Опитът да разбера коя е ръката, подписала този наистина изящен дамски портрет, ме отведе къде ли не, включително до Петербург, до Москва до Италия и големият български възрожденец Захарий Иконом Круша. Едно име, свързано с историята на Враца, на Самоков, на Софийската епархия.

Разравяйки архивното наследство на Захарий Круша, реализирайки тези десетки пътувания и до Самоков, и до Враца, до десетки архиви на държавни депа в страната, успяхме да възстановим не само житейския път на самия Захарий Круша, но и да установим, че той, за когото до преди това се знаеше, че е имал двама сина, реално има много повече деца.

Едно от тях е Олга Круша – една невероятна в житейски път жена, която има редкия шанс, благодарение на ходатайствата на баща си пред Найден Геров и Марин Дринов, да попадне през 1872 г. в Москва в среда, в която ще придобие знания, които към онзи момент в неосвободена все още България не е имала как да получи."

Кое е момичето на портрета, подписан “О. Круша“?

"Хората, които отворят корицата на книгата, ще видят, че този въпрос остава без отговор. Това продължава да бъде загадка. И дали това не е някакво своеобразно копие, което в онези години е съвсем традиционно да се прави? Това не мога да кажа.

Пристигайки в Москва, Олга Круша във време, в което всъщност Москва се е съгражда все още, съграждат се музейни институции и т.н. Москва е един доста активен в културно отношение и развитие град.

Тя попада в един девически манастир. При една изключителна игумения, игумения Антония, която развива манастира действително като образователен център, в който се учи освен музика, ръкоделие и танци и рисуване.

Вероятно там Олга Круша ще получи първите си уроци по рисуване, а после ще има възможността да постъпи като ученичка в небезизвестното Мариинско училище. То е девическо, през него са минали не една или две изключително важни фигури за историята на Царска Русия.

Там Олга е получила големите си уроци по рисуване. Тя ще се дипломира 1879 г. Малко преди да се върне в България, пише едно пространно писмо до баща си, който тогава е застаряващ и едва свързва двата края. Тя поставя условия, че, ако не получи пари, за да може да купи оттам различни помагала по рисуване, различни материали, с които да си дойде и да стане учител в новоосвободената България, минало е само година от Освобождението, тя няма да се върне.

Така 1880 г. се прибира в страната ни. И отново с ходатайства успява да стане учителка в Първа девическа гимназия в София, днешното училище “Свети Седмочисленици“ на ул. “Иван Шишман“.

Олга Круша се опитва да привнесе стандартите, които е научила, в страната ни. Това е и нейното голямо будителство."


Чуйте Пламен Петров в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислав Кондов, Христина Джурова и Александър Евгениев (отляво надясно)

Варненският театър подготвя премиерата на „Кървава сватба“

Във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” текат последните репетиции на премиерния спектакъл „Кървава сватба”. Постановката по пиесата на големия испански драматург и поет Федерико Гарсия Лорка е дело на Стоян Радев Ге.К. За режисьора това е своеобразно продължение и връщане към творчеството на Лорка, след като постави „Домът..

публикувано на 16.01.22 в 08:05

Премиера на „Д-р Шребер“ – втора част от поредицата „Катарзис“

Предстои премиерата на втората част на театралния минисериал „Катарзис“, който разглежда психоанализата на Фройд. Представлението е наречено – „Д-р Шребер“ и е по идея на режисьора Елица Йовчева и има за цел в различни поредици да представи теорията на психоанализата. Първата част на театралния сериал бе представена премиерно миналата година – „Г-ца..

публикувано на 15.01.22 в 08:35

"По средата" – Десислава Унгер и Ленче Андонова в галерия "Аросита"

Как изглежда животът по средата през погледа на две художнички – от България и от Северна Македония? Изложбата „По средата“ на Десислава Унгер и Ленче Андонова в столичната галерия „Аросита“  разглежда представата за времето и пространството. Времето като реалност, в която всеки един живее и създава. Десислава Унгер и Ленче Андонова завършват заедно..

публикувано на 14.01.22 в 17:50
Наталия Мешчанинова

Да пишеш от отчаяние

Наталия Мешчанинова е известна сценаристка, режисьор на два пълнометражни филма и според критиката „забележителна представителка на новата вълна от жени в руското кино след 2010 година“.  Книгата ѝ „Разкази“ е нейният литературен дебют и веднага попада в класацията „стоте най-значими руски книги на XXI век“. Разказите в нея всъщност съставят роман,..

публикувано на 14.01.22 в 15:00
Боряна Дукова и Емил Янев

Няма да е скучен споменът за мен

В епизод 440 „Трамвай по желание“ представя на своята публика известната писателка и киносценарист Боряна Дукова. Годината е 1960-а. На борда на трансатлантически самолет знаменитата Елисавета Багряна пътува за Рио де Жанейро в компанията на млада българска поетеса. Полетът е дълъг и образи от миналото нахлуват в спомените на космополитната Лиза...

публикувано на 14.01.22 в 09:10
Подкасти от БНР
/radiobulgaria/history/list ۚRrM5x 0 ]v.p]v.]v.]v.Xv.]v.Традиции-size:1ڟ[foot]v.]v.8^v.p]v.^v./radiobulgaria/traditions/listqSQ.,ժgBP_Lли^v.^v.8_v.8^v.^v./var/www/html/bnr/app/Modules/News/View/Details/partials/gallery_inner.html п\Μeܽ)елP_v.8_v._v.^v._v.35d367308d7b41296ddb6bfd159a4c618dee3112квૐ_"