Може ли науката за обществото да говори за климата?
Темата коментира в “Нашият ден“ Милена Статева, доктор по социология, социален психолог, процесен консултант и автор в платформата „Климатека”.
“Социалните науки и изобщо науките за хората и обществото могат да помогнат с една гледна точка, която се състои в това – да предположи, че хората всъщност нямат нужда да бъдат убеждавани и прекомерно информирани за това какво се случва с климатичните промени, защото вече има много информация.
По-скоро това, което трябва да стане, е да повярваме в мъдростта на хората и да се опитаме да разберем защо се объркват толкова от климатичните промени. Защо не реагират, какво правят, като ги смятаме за експерти и хора, които имат своята гледна точка, причини и мотивация да се държат по един странен от гледна точка на конвенционалната наука начин."
Личните страхове
"Да загубим цялата планета, поне на несъзнавано ниво, предизвиква един огромен страх за оцеляване и това често предизвиква обратната реакция – потискаме мислите за този проблем и се опитваме да си докажем, че го няма, защото не знаем какво да направим.
Ценността и приносът в участието на социалните науки се състои в това да разбере какви процеси съпътстват климатичните промени, които са довели до сегашната криза. Както и какви процеси биха съпътствали мерките и ги съпътстват. Социологията сама по себе си като наука, която е много широка и разнообразна, всъщност се опитва да се вгледа в една невероятно комплексна картина от гледна точка на отделния човек в контекста на голямата система."
Чуйте Милена Статева в звуковия файл.
В рубриката "Мигранти с таланти" днес ви разказваме историята на Ейми Ан Сабела – американка от Ню Йорк, която мечтае да стане българска баба. Родена и израснала в Ню Йорк, Ейми Ан Сабела прекарва голяма част от живота си там, но събитията на 11-и септември я принуждават да преосмисли приоритетите си в живота. "Разбрах, че животът може да се промени..
През 2024 година се отбелязват 40 години от началото на празниците на изкуствата "Аполония", които за първи път се състоя през 1984 година в живописния град Созопол. Фестивалът, създаден с цел да покаже постиженията на българските творци и да подкрепи новите идеи и експериментални проекти в различни изкуства, се е утвърдил като значимо културно събитие..
Един от акцентите на тазгодишната "Аполония" в Созопол е представянето на третата част от книгата за БТА "Събития от архивите" – 1898-2023. Миналата година пак на Празниците на изкуствата бяха представени първите две части от поредицата "125 години Българска телеграфна агенция". Те вече са депозирани в Конгресната библиотека във Вашингтон...
През август в "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Сред тях е този с Николина Гурдева , доскорошен учител, която споделя своите наблюдения върху непрекъснато променящата се роля на учителя в съвременната образователна система. С нарастващите изисквания и бързите промени в обществото, Гурдева..
Сред пророците св. Църква най-високо почита св. Йоан Кръстител. Той е свързващото звено между Стария и Новия Завет – последният пророк, който подготвя евреите за идването на Месията. Неговата памет се чества няколко пъти в църковната година , като на 24 юли се отбелязва неговото рождение, познато сред народа като Еньовден. На следващия ден след..
"Обичам те, защото те познавам" – с тези думи жителите и гостите на Баня, Карловско, празнуват 22 години от обявяването на населеното място за град. За..
Пейо Яворов, един от най-значимите български поети-символисти, напуска Анхиало, днешно Поморие, през 1898 г., но не преди да сподели със сестра си..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио открива официално тази вечер четирдесетото издание на Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
