Може ли науката за обществото да говори за климата?
Темата коментира в “Нашият ден“ Милена Статева, доктор по социология, социален психолог, процесен консултант и автор в платформата „Климатека”.
“Социалните науки и изобщо науките за хората и обществото могат да помогнат с една гледна точка, която се състои в това – да предположи, че хората всъщност нямат нужда да бъдат убеждавани и прекомерно информирани за това какво се случва с климатичните промени, защото вече има много информация.
По-скоро това, което трябва да стане, е да повярваме в мъдростта на хората и да се опитаме да разберем защо се объркват толкова от климатичните промени. Защо не реагират, какво правят, като ги смятаме за експерти и хора, които имат своята гледна точка, причини и мотивация да се държат по един странен от гледна точка на конвенционалната наука начин."
Личните страхове
"Да загубим цялата планета, поне на несъзнавано ниво, предизвиква един огромен страх за оцеляване и това често предизвиква обратната реакция – потискаме мислите за този проблем и се опитваме да си докажем, че го няма, защото не знаем какво да направим.
Ценността и приносът в участието на социалните науки се състои в това да разбере какви процеси съпътстват климатичните промени, които са довели до сегашната криза. Както и какви процеси биха съпътствали мерките и ги съпътстват. Социологията сама по себе си като наука, която е много широка и разнообразна, всъщност се опитва да се вгледа в една невероятно комплексна картина от гледна точка на отделния човек в контекста на голямата система."
Чуйте Милена Статева в звуковия файл.
В Lege Artis слушаме съветите на специалиста д-р Велислав Георгиев за храненето по празниците. Те не са универсални, нито важат само за празничния период, по думите на д-р Георгиев. Специалистът насочва вниманието към хранителните навици на българите в миналото , които са били съобразени с поредица от пости. Православните традиции и..
В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..
В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
В края на една година, преминала в сякаш непрестанно увеличаващата се агресия, търсим причините за нея и за онова, което се случва в обществото ни. В "Нашият ден" разговаряме с експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов . По думите на госта Европа се намира в политическа криза на фона на най-голямата война след..
Насочваме внимание към живота на мигрантите в България в Международния ден на мигрантите. В "Нашият ден" чуваме гласа на Бисрат Можо , имигрант от етиопски произход, с когото говорим за чувството на безопасност, за толерантността и дискриминацията в обществото ни. Бисрат живее нормално, общува с образовани и добронамерени хора и..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
