Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

101 години от рождението на големия български диригент Емил Караманов

на 19 ноември 2021 г., петък, от 19.30 часа

Емил Караманов
Снимка: архив на Анжелина Караманова

Памет за Емил Караманов – пъстрата мозайка на неговия живот и дело представяме с разказите на проф. Павел Герджиков, актрисата Емилия Цанкова, проф. Ростислав Йовчев, етномузиколога и дългогодишен радиоколега Румяна Цинцарска, проф. Венцеслав Николов, кларинетиста Атанас Колев и дъщерята на музиканта Анжелина Караманова. Вписал името си в културната институция Българско национално радио като диригент, главен и зам. главен редактор в някогашната дирекция „Музикална продукция и състави”, Емил Караманов е и един от съзидателите на Русенския симфоничен оркестър, бил е диригент в Софийската опера, преподавател по дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и по камерна музика в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София.

За него големият композитор и диригент Константин Илиев казва: „Беше сериозен и отлично подготвен диригент. В концертите му нямаше нищо случайно и програмите, които съм чул под неговата палка, говореха не само за културата му, но и за естествена музикантска спонтанност. Оркестрантите го обичаха и му вярваха. Като диригент той носеше комплексите на повишена самокритичност и не се опияняваше от ръкоплясканията на публиката”. Към диригентския му „портрет” ще прибавим и думите на знаменития композитор Любомир Пипков: „Караманов е диригент с богат вътрешен живот, фин поетичен усет и несъмнена музикална честност”.

Роден е в София през 1920 г. Започва да свири цигулка от малък при проф. Никола Абаджиев (бащата на прочутия цигулар Васко Абаджиев). Завършва класическа гимназия в Стара Загора, където известно време живее семейството му и още като ученик става оркестрант в Старозагорската народна опера. С пълно отличие завършва Държавната музикална академия – цигулка при проф. Христо Обрешков и дирижиране при проф. Марин Големинов. По време на следването си свири в Царския симфоничен оркестър, след това става артист-оркестрант и в Софийската народна опера. През 1948 г. е назначен за главен диригент на току-що сформирания Общински симфоничен оркестър в Русе. На Емил Караманов е възложена нелеката задача да разшири състава на оркестъра и да подготви репертоар за предстоящия сезон. Благодарение на неуморните му усилия и отлична професионална работа, оркестърът извоюва първата си професионална степен и през следващата 1949 г. става „държавен”. През 1950 г. диригентът е изпратен на специализация в Москва, където учи при проф. Николай Аносов. Там дирижира с голям успех няколко концерта с Московската и Ленинградската филхармонии. След завръщането, продължава работата си с Русенския оркестър.

През 1952 г. е назначен за диригент на Държавния радио оркестър, а през 1956 г. постъпва на работа в Софийската опера. Като диригент води емблематичните нови постановки на първия български балет „Змей и Яна” от Христо Манолов (в редакция на Здравко Манолов), на балетите „Лебедово езеро” от Чайковски, „Жизел” от Адам и „Есмералда” от Пуни, постановката на „Травиата” от Верди (1963 г., с режисьор Петър Щърбанов и участието на Катя Попова, Ана Алексиева, Светослав Рамаданов, Павел Герджиков, Вергиния Керанова, Асен Селимски, Никола Николов и др.). През 1958 г. под неговата палка балетът на Софийската опера гостува с голям успех в Истанбул. През същия период активно гостува като диригент на Софийска филхармония, на всички симфонични оркестри в страната. В почти всички свои концертни програми Караманов включва творби от български композитори. Дирижирал е известни наши и чужди изпълнители-солисти: Владимир Аврамов, Васил Чернаев, Ото Либих, Недялка Симеонова, Люба Енчева, Борис Голдщайн, Васко Абаджиев, Еми Бехар, Боян Лечев, Георги Бадев, Сава Димитров, Петър Христоков, Снежана Барова, Стефан Траянов и много други.

Голям е приносът му към обогатяването на Звукозаписния фонд на БНР. Прави десетки записи и концерти, излъчвани „на живо” от Първо студио на радиото със СО на БНР, с Оперно-симфоничния оркестър на БНР (известен сред музикантството като „малкия” радиооркестър, предобраза на „Симфониета”), с Колегиум за камерна музика и други състави.

Снимка: личен архив на Анжелина Караманова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стара Загора отново кани на Фестивал всички почитатели на операта и балета

Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от най-значимите събития в културната карта на България, ще започне на 21 ноември с премиера на домакините от Старозагорската опера – две едноактни творби на Пучини. Финалът ще бъде на 4 декември с "Рейнско..

публикувано на 17.11.24 в 09:05

Бароковата опера "Орландо" от Хендел представена в Мадрид

Роденият в Германия композитор Георг Фридрих Хендел е сред най-популярните личности от артистичния свят на Лондон от началото на 18 век. Неговата опера "Орландо", създадена през 1733 г. има п о-скоро артистичен, отколкото популярен успех при първите си представления. Музиката на Хендел съчетава бароково изобилие и едновременно с това лекота на..

публикувано на 16.11.24 в 07:55

"Орландо", опера сериа в три действия от Георг Фридрих Хендел

Италианското либрето е адаптирано от L'Orlando на Карло Сиджизмондо Капече по "Орландо фуриозо" на Лудовико Ариосто. Премиерата е на 27 януари 1733 г. в Кралския театър в Лондон. Действащи лица: • Орландо, рицар – алт кастрат (днес контратенор или мецосопран) • Анджелика, принцеса на Катай – сопран • Медоро, африкански принц – контраалт (днес..

публикувано на 15.11.24 в 18:18

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 ноември 2024 г.

16 ноември Изпълнения на ансамбъл Flor Galante в състав: Лена Радеман (виола), Хосе Мануел Куадрадо Санчес (обой), Мартин Янцер (виола да гамба) и Ирене Гонсалес Ролдан (клавесин). 3.00 часа – Йохан Готлиб Янич (1708-ок.1763), Камерна соната в До, CSWV Anh:4. Изпълнява ансамбъл Flor Galante, Базел. 3.13 часа – Франц Бенда (1709-1786), Соната в до минор..

публикувано на 15.11.24 в 10:44

В световния ден на доброто с незрящите музиканти от "Студио Мирикъл"

Поетесата и вокален педагог Нели Стойчева и съпругът ѝ Пламен Василев са гости в "Моето семейство" заедно с журналистката от програма "Христо Ботев" Катрин Витали. Събира ги и музикалната формация "Студио Мирикъл", която е част от фондация "Мирикъл Еллох". Мисията на музикантите е за достоен творчески живот на хората с увреждания. Съвсем..

публикувано на 13.11.24 в 15:55