Значими български графици представят илюстрации на „Божествена комедия“

Изявени майстори на графичното изкуство в България връщат към образите от творчеството на бащата на италианския език – Данте Алигиери. Тази година отбелязваме 700 години от неговата смърт и поредната инициатива по повод годишнината изложба вернисаж – „Данте и виденията за задгробния живот сред южните славяни“ в галерия „Академия“. 

Участници в изложбата са художниците Емануела Ковач, Димо Колибаров, Живко Мутафчиев, Онник Каранфилян, Бранко Николов, Людмил Георгиев, Васил Колев – Vassillo и Веселин Дамянов – Ves, които отдадени на текста и фигурата на Данте създават свои пластически прочити. Произведенията възвръщат към архетипните представи за устройството на мирозданието и извечните страхове и надежда за избавление. Представи, продължаващи да бележат и собственото ни съвремие, въпреки свръхдигиталното ни настояще, твърди единият от кураторите на проекта – професор Аксиния Джурова.

„Защо все пак Данте Алигиери и южнославянската апокрифна традиция? Още в 1893 година Константин Величков, тогава министър на образованието, превежда първите песни от „Ад“, 1896 година вече е готов пълният текст на първата част на „Божествена комедия", Кирил Христов публикува превода “Преизподня", Милко Ралчев издава коментирано издание на „Ад“. При една такава литературна традиция на превода, повече от 120 години е много странно, че почти никой от нашите прекрасни художници и илюстратори, които са толкова добри, почти никой не се е осмелил да направи илюстрации. Единствено Любен Диманов, който от 1976-а работи в Париж, получава от едно Парижко издателство покана да направи свободни илюстрации към „Божествена комедия“. Това ме накара да планираме тази изложба, прониква се малко по-дълбоко в ъндърграунда, текстовете, които намират паралели в южнославянската традиция на апокрифни текстове.“

„Божествена комедия“, едно от най-значимите произведения на Данте, пресъздава метафорично вечното екзистенциално човешко пътуване от живота през смъртта към вечния живот. И всеки от българските художници е интерпретирал елемента в различен типичен стил. Илюстрациите на Гюстав Доре към произведението са най-известни, но и Сандро Ботичели и Уилям Блейк, дори и Салвадор Дали – са представяли свои версии на изобразените сюжети в „Божествена комедия“. 

Куратори на проекта са професор Аксиния Джурова и Пламен Петров.  

Проектът е част от тържествата по повод 700-годишнината от смъртта на Данте Алигиери и представлява значим пример за междукултурните отношения на Италия и България.

Изложбата „Данте и виденията за задгробния живот сред южните славяни“ може да бъде видяна до 20-и декември в галерия „Академия“ при Националната художествена академия.