„Тя притежаваше неподозирана сила на характера, неприсъща за крехкото ѝ същество. Беше дребничка, слабичка. Като млада действително много фино и нежно създание, за което е било непосилно да проявиш очакването, че като излезе на сцена може да е такъв впечатляващ солист. Солистичното в нейния характер се изразяваше и в една социална неподчиненост, за която тихо роптаеше и се бунтуваше.” – това разказва за Еми Бехар нейният син тонрежисьорът Марио Златев. Живи са и днес спомените за талантливата пианистка, която има репутацията на една от най-добрите български шопенисти. Оставила следа в петото издание на престижния Международен клавирен конкурс „Фредерик Шопен” във Варшава (1955) с първия български успех на това състезание – в конкуренция с известни днес изпълнители, тя свири на III тур. Години по-късно за своите ярки шопенови интерпретации е удостоена с Орден за заслуги към полската култура.
Родена е през 1931 г. в Пазарджик в семейството на д-р Марсел Бехар и известната художничка Анна Крамер. Шестгодишна започва да свири на пиано. На 9 години става ученичка на проф. Мара Балсамова, на 14 – изнася рецитал „на живо” в студиото на Радио София, на 17 – печели първа награда на конкурса „Сметана” в Прага, на 18 – е солист на Камерния радиооркестър под диригентството на Васил Стефанов. В една вечер изпълнява три концерта от Бах, Моцарт и Бетовен! На 22 години става лауреат на международния конкурс „Маргарита Лонг-Жак Тибо” в Париж (1953).
Еми Бехар завършва Парижката консерватория (1950-1954) и е една от любимите студентки на професор Лазар Леви. Оригинален, взискателен и задълбочен изпълнител, тя извървява своя музикантски път като концертиращ артист. Назначена на длъжността „държавен артист” изнася клавирни рецитали, има солистични изяви с всички български оркестри, както и задължението да прави многочислени образователни концерти за деца из цялата страна. Макар и по-редки гастролите ѝ в чужбина (заради „неблагонадеждния” семеен произход) са увенчани с хвалебствени рецензии на критиците. Прави записи за фонда на БНР. Днес те са ценни свидетелства за великолепното изкуство на Еми Бехар – изпълнител с брилянтна техника, лична естетика за клавирния звук и интерпретацията на различни стилове, с фина емоционалност и невероятно излъчване. През 1992 г. Еми Бехар напуска България. Емигрира със семейството си в Израел, където живее 20 години, след това се премества в Австрия.
По повод 90 годишнината от рождението на пианистката програма „Христо Ботев“ на 17 декември от 19.30 часа излъчва предаването „Еми Бехар. Животът между бели и черни клавиши”. Късчета памет за нейния живота и изпълнителско творчество събираме заедно със сина ѝ Марио Златев. Специално за това предаване той предостави част от последните студийни записи на пианистката, които е направил във Виена през 1993 г., както документални записи от личния архив на Еми Бехар – от участието ѝ в Шопеновия конкурс във Варшава през 1955 г. и концертния ѝ гастрол в Панама през 1977 г.
Снимките са предоставени от Марио Златев
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Създадена в късния творчески период на италианския композитор Джакомо Пучини, операта "Лястовичката" все още трудно намира път към голямата сцена. Поръчана от Виена, първоначално като оперета, тази рядко поставяна творба интригува с яркия мелодичен талант на автора си и изобилието от модерни за времето танци. Постановката, която излъчваме тази..
Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..
"Notbad" ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният трети пореден албум и съдържа четиринайсет авторски пиеси на шестчленния състав от музикантите Йоханес Гранрот (китара, вокали, композиции), Мая Манила (вокали и кийборди), Севери Сорйонен (барабани),..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg