„Тя притежаваше неподозирана сила на характера, неприсъща за крехкото ѝ същество. Беше дребничка, слабичка. Като млада действително много фино и нежно създание, за което е било непосилно да проявиш очакването, че като излезе на сцена може да е такъв впечатляващ солист. Солистичното в нейния характер се изразяваше и в една социална неподчиненост, за която тихо роптаеше и се бунтуваше.” – това разказва за Еми Бехар нейният син тонрежисьорът Марио Златев. Живи са и днес спомените за талантливата пианистка, която има репутацията на една от най-добрите български шопенисти. Оставила следа в петото издание на престижния Международен клавирен конкурс „Фредерик Шопен” във Варшава (1955) с първия български успех на това състезание – в конкуренция с известни днес изпълнители, тя свири на III тур. Години по-късно за своите ярки шопенови интерпретации е удостоена с Орден за заслуги към полската култура.
Родена е през 1931 г. в Пазарджик в семейството на д-р Марсел Бехар и известната художничка Анна Крамер. Шестгодишна започва да свири на пиано. На 9 години става ученичка на проф. Мара Балсамова, на 14 – изнася рецитал „на живо” в студиото на Радио София, на 17 – печели първа награда на конкурса „Сметана” в Прага, на 18 – е солист на Камерния радиооркестър под диригентството на Васил Стефанов. В една вечер изпълнява три концерта от Бах, Моцарт и Бетовен! На 22 години става лауреат на международния конкурс „Маргарита Лонг-Жак Тибо” в Париж (1953).
Еми Бехар завършва Парижката консерватория (1950-1954) и е една от любимите студентки на професор Лазар Леви. Оригинален, взискателен и задълбочен изпълнител, тя извървява своя музикантски път като концертиращ артист. Назначена на длъжността „държавен артист” изнася клавирни рецитали, има солистични изяви с всички български оркестри, както и задължението да прави многочислени образователни концерти за деца из цялата страна. Макар и по-редки гастролите ѝ в чужбина (заради „неблагонадеждния” семеен произход) са увенчани с хвалебствени рецензии на критиците. Прави записи за фонда на БНР. Днес те са ценни свидетелства за великолепното изкуство на Еми Бехар – изпълнител с брилянтна техника, лична естетика за клавирния звук и интерпретацията на различни стилове, с фина емоционалност и невероятно излъчване. През 1992 г. Еми Бехар напуска България. Емигрира със семейството си в Израел, където живее 20 години, след това се премества в Австрия.
По повод 90 годишнината от рождението на пианистката програма „Христо Ботев“ на 17 декември от 19.30 часа излъчва предаването „Еми Бехар. Животът между бели и черни клавиши”. Късчета памет за нейния живота и изпълнителско творчество събираме заедно със сина ѝ Марио Златев. Специално за това предаване той предостави част от последните студийни записи на пианистката, които е направил във Виена през 1993 г., както документални записи от личния архив на Еми Бехар – от участието ѝ в Шопеновия конкурс във Варшава през 1955 г. и концертния ѝ гастрол в Панама през 1977 г.
Снимките са предоставени от Марио Златев
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в колаборация с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова, позната като ANIMA. "Несломен" се казва и първата песен от албума, която има кънтри-етно звучене. "Тази дума отговаря на много неща и по някакъв начин ще..
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор на спектакъла е Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. Той е и сценарист на новия текст по пиесата на Добри Войников, където героите са поставени в..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от най-значимите събития в културната карта на България, ще започне на 21 ноември с премиера на домакините от Старозагорската опера – две едноактни творби на Пучини. Финалът ще бъде на 4 декември с "Рейнско..
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат..
Около 17 % от населението на България страда от диабет по данни от последния национален скрининг, проведен през 2024 година. На 14 ноември отбелязахме..
" Свой на чужда земя " e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg