Памет за децата жертви на Холокоста

„Някъде все още има слънце“ може да се нарече мемоарeн роман за Холокоста. Книгата проследява живота от 1939 до 1945 година на едно чешко дете и юноша под формата на дневник. Майкъл Грюнбаум, който е това дете, пише: 

„Това е книга за моите преживявания от девет- до петнайсетгодишна възраст, когато германската нацистка армия завладя Прага, моя роден град, а после направи всичко възможно да унищожи еврейската общност в него. Разказът е за невероятната смелост, постоянство, изобретателност, издръжливост и воля на един човек (майка ми) да остане жив и да съхрани надеждата, че в крайна сметка ще дойдат по-добри времена. Това е история, която реших да разкажа на света едва на преклонна възраст. Защо чаках седемдесет години? Е, това е отделна история сама по себе си.“

Роден в Прага през 1930 година, Майкъл – Миша има щастливо детство, докато през 1939 г. баща му – виден член на еврейската общност – е арестуван и убит за две седмици. През 1942 г. детето е изпратено в Терезин заедно с майка си и сестра си, където остава до края на войната. „Някъде все още има слънце“ Майкъл Грюнбаум посвещава на „онези 1,5 милиона еврейски деца, които бяха убити по време на Холокоста“.

Книгата е написана в сътрудничество с Тод Хазак-Лоуи и е получила престижни награди. Как се съхранява жива паметта за ужасните събития? Как се пише подобна книга за деца? Повече интересни факти около това чуйте от Надежда Московска.