В своя статия американският психолог и преподавател Питър Грей обобщава проучвания и експерименти, които доказват, че ранното академично обучение причинява вреда в дългосрочен план. Когато придобиването на академични умения като назоваване на буквите, четене, смятане и т.н. предхожда изграждането на интелектуални умения като осъзнаване, разбиране, изследване, разсъждение и пр., това води до по-лоши резултати дори в академичните тестове в по-късни години.
Още през 30-те години на ХХ век американският педагог Луи Пол Бенезет прави експеримент като изважда аритметиката от учебния план до 5 клас в няколко експериментални паралелки. Освободеното от изучаването на събиране, изваждане, умножение и деление време било използвано за разговори и дискусии по теми, интересуващи децата. Също така те били включвани в дейности, изискващи измерване и преброяване на неща, за да имат практически опит с числата и мерките. В началото на 6 клас учениците от експерименталните класове били подложени на тест успоредно с ученици от „нормални“ паралелки. Тези, които не били изучавали аритметика, се справили много по-добре с т.нар. „текстови“ задачи, свързани със ситуации, за които се изисква разсъждение и общо разбиране за измерването и числата. Учениците от традиционните класове показали по-добри резултати по аритметика. До края на 6 клас обаче децата от експерименталните класове напълно настигнали връстниците си с аритметичните задачи като запазили преднината си в логическите текстови задачи.
Експериментът на Бенезет бил забележителен и по още една причина. Той бил проведен с деца от най-бедните квартали, които по принцип винаги имали най-лоши резултати на тестовете. Педагогът се опасявал, че родителите с високи доходи и образование от богатите квартали няма да се съгласят с подобно отклонение от традиционната програма, тъй като имали високи амбиции за децата си. Изводът от този и ред други експерименти и проучвания показва, че преподаването на академични знания и умения на децата преди те да са развили мотивацията си за тях е затормозяващо и вредно, а „наученото“ без подходяща интелектуална основа е повърхностно и нетрайно.
Логично изниква и въпросът необходимо ли е толкова време и усилия да се изразходват в механично заучаване на знания и умения, които в крайна сметка не водят до трайно израстване и развитие на интелекта и личността, а напротив, ѝ вредят. Въпросът е жизненоважен в момента и у нас – при положение, че децата тръгват все по-рано в предучилищни заведения, какво и как е полезно и здравословно да изучават там, а и след това в средното училище.
В рубриката „Всичко за образованието“ разговаряме по темата с Маги Благоева, преподавателка в Центъра за демократично учене.
Специално, за да бъде член на журито на младежкия конкурс за изпълнение на песен от филм или мюзикъл "Киното – моя любов, моя песен", подкрепен от община Варна, от Италия пристигна Иван Лазара. Той е вокален треньор на фестивала в Сан Ремо и музикален директор на West Scotland University в Рим. Човекът, който извайва гласовете на италианските звезди се..
Най-добрите български ученици по математика спечелиха 5 медала от най-престижното състезание по математика в света за годината, 65-ата Международна олимпиада. "Това е най-старото математическо състезание в света и служи като пример за съставяне на всички състезания, като България е една от основателките на тази олимпиада, тъй като заедно..
Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България...
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg