Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Графити артистът MORIO:

Моята мечта не е мечта, а път

7
Снимка: MORIO

MORIO. Може би сте виждали това име изписано по стените на София. Може би сте виждали и неговите графити и ако е така със сигурност не сте останали безразлични. Графитите му провокират, в тях могат да се видят отразени реалността, предразсъдъците и стереотипите ни, през погледа на сатирата. Тези графити те карат да се спреш и да се замислиш.


„Доста афоризми и мисли има, които чета и които ме мотивират да създам нещо свое. Рисувам графити от десет години, но стандартните графити, които са свързани с разчупени букви, които повечето хора не разбират. И дойде един момент, в който исках да променя стила си, да го свържа с тези афоризми и мисли, които ми помагат да разширявам своя мироглед. Може би възприемам нещата така, преди го правих изцяло за мен, без да се интересувам дали околните го разбират и им е ясно. Сега се опитвам да балансирам нещата.“


„Човешката памет работи по този начин. Ако ти кажа някаква мисъл, може да я запомниш. Но ако ти кажа определена мисъл и се случи някакво събитие заедно с нея, чисто психологически ти би я запомнил повече. Смятам, че рисунката е свързана по този начин с текста. Повечето от нещата, които правя са точно така, първо намирам дадената мисъл, която ми харесва или дадения афоризъм и след това рисувам рисунката, като залагам много на абсурдни моменти, сатирични.“


„Има едно клише, което казва, че изкуството имитира живота. Това, което ми харесва на градската среда, на творчеството извън галерията, е самата преходност. Всичко е преходно в нашия живот, самите ние сме преходни, по този начин тази рисунка е преходна. Аз мога днес да я нарисувам и утре да я няма. След една седмица може някои да я е надраскал. Смятам, че чисто от екзистенциална гледна точка имитира живота.“


„Това, което ми харесва в уличното изкуство е достъпността. Човек може да отиде на работа, да се загледа, може да му помогна по някакъв начин, да си отвори съзнанието или да помисли по даден въпрос, по различен начин. В днешно време хората масово си живеят в главата. Всеки има своя гледна точка и трудно приема различна от неговата. Затова се опитвам да пречупя съзнанието на хората, които виждат моите неща.“


„Действителността е много разтегливо понятие. Както казват невролингвистичните психолози, територията е една, има множество карти. Всеки един от нас е една карта. Аз възприемам света по един начин, ти го възприемаш по друг. Гледам, доколкото е възможно, чрез моите произведения да осреднявам, за да може да резонира с повече хора, но това е нещо, което хората вече трябва да кажат.“

Целият разговор чуйте в прикачения файл.

Снимките са предоставени от MORIO


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36
Анди Готс (вдясно) и Георги Тошев

Фотографията като среща

Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..

публикувано на 24.04.24 в 11:30