Виртуална изложба, подготвена от екипа на проект “Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“, представя начините на употреба на българското знаме. Подбраните от екипа фотографии се стремят да разкажат за употребата на националното знаме в официален и ежедневен контекст.
В търсене на отговори на въпросите – дали и в каква степен българите свързват флага с националната си принадлежност, какво е мястото на трикольора в бита и празничността на сънародниците ни в родината и зад граница, всяка снимка продължава нишката на разказа от предходната.
Темата коментира в “Нашият ден“ Юлия Попчева, докторант и връзки с обществеността в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН:
“Надявам се да накараме хората да се замислят до каква степен е проникнало в бита ни нашето знаме, в дома ни и празничността ни.
Откриваме националното ни знаме на невероятни места. В официалното му употреба го срещаме пред всички важни за българина здания, важни и за културната ни идентичност като нация.
Извън тази официална употреба обаче го намираме в много домове, по фасадите на жилищните блокове, откриваме го в надписи и символи, откриваме го нарисувано дори на автобусни спирки.
Това ни провокира да си зададем въпроса – доколко мястото на флага ни е навсякъде и трябва ли да имаме критично мислене за това къде го поставяме?Защото, ако то присъства на футболната топка, която подаряваме на сина си, за да се развива в него едно патриотично чувство и отношение към символите на българщината, то виждаме и електрически табла, на които има такова знаме, виждаме дори олющени фасади, изрисувани с него. Трябва да се отнасяме критично към това как употребяваме националните си символи.“
В социалните мрежи
“Много често флаговете се ползват и за изразяване на политическа позиция, но те се ползват и за изразяване на много силна принадлежност, която невинаги може да се разглежда и с позитивен знак.
Бих казала, че българското знаме и всеки един флаг би трябвало да се ползват внимателно, защото то е символ на всяка държава, която е избрала именно него по една или друга причина.
В българския случай флаговете се използват не само с желание да се изрази патриотизъм, но понякога се използват и с цел провокация.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и..
Опазването на културното и историческото наследство на България като част от световното и европейско богатство застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на историята? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Мощи на Светите..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на история? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Това са само част от..
Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са част от темите във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев". Музеите се спасяват сами –..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
