Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Новият роман на Иван Станков – разказ за линията на самотата

Читателят трябва да бъде изпитван

Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена.
Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник.
Живеят непоносимо дълго, до наши дни.
Иначе са връстници на новата българска държава.
Провират се през войни, бунтове, преврати.
Но Историята е само декорация.
Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт.
Героите трябва да издържат и на двете.
И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща.
Късната – привлекателна.
Но мигар някой някога си е отивал навреме?

Новият роман на Иван Станков "Късна смърт" продължава "разказа за линията на самотата". В него главен герой като че е Времето. Романът плува като кораб – назад – от спомен към спомен. Двама мъже герои – две възможни различни биографии. В романа се появяват и български литературни силуети, лица на своето време – Яворов, Димитър Талев, Иван Динков, Георги Марков – писатели, които означават своето време и са скрити репери.

Как в един огромен роман се побират действия и събития от 140 години живот? Проф. Иван Станков разказва в "Артефир" за новата си книга:

"Реших да експериментирам в този роман и да създам усещане за история, което да не смазва читателя. Винаги съм избягвал (в добрите късни литературни традиции от 60 години на ХХ век) да бягам от конфликта, но в тази книга съм използвал контраста – той невинаги предполага конфликт. Двамата ми герои са двете крайни точки на човешката отсечка. Единият е христолюбив, добронамерен, на прага на човешката праведност, другият – влиза като малък и симпатичен злодей Шопенхауеров тип, иска да управлява съдбата си. Може да се каже "съвършеният кариерист". Накрая съм се опитал да бъда милостив към него чрез другия герой. 

Не исках романът да бъде исторически – все пак историята има декоративни функции, въпреки че в него има и политически фигури – те са само преминаващи сенки край героите, като фон и сценография. Смятам, че не сме се променили много от библейските персонажи до днес. Двамата герои изразяват две линии на една сложна спирала.

Исках да избягам от носталгията, носталгията непрекъснато предполага времева дистанция. Исках "Късна смърт" да бъде "на живо" и затова има и ретроспекции, и интроспекции – назад и напред във времето. Исках да раздвижа читателя да излезе извън историческата ритмика на българския ХХ век и да почувства времената леснопреодолими чрез собствената си памет, за да не бъде времето постъпателно и читателят да си пусне хронометъра. Рискувах много да объркам читателското внимание, но читателят трябва да бъде изпитван."

Въпросът е за Една голяма любов, която преодолява всичко. "Това е тема, която е възможно най-универсалният ключ за разбирането на света и на човека. Темата за любовта и за смъртта ни съпътстват от времето на Хектор и Андромаха. Писателите лесно намират тематичния извор, въпросът е да се намери нов език, нови ситуации, в които да бъдат разположени героите. Тримата ми герои образуват нещо като любовен триъгълник. Любовното чувство винаги ме е вълнувало и в предишните ми книги. Любовта е най-голямата и най-трудната тема на света."

Чуйте повече от звуковия файл.

Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др.

Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др.

Автор на книгите "Спомени за вода. Dm“ (2014), "Улици и кораби. Gm“(2017), "Имена под снега. А7“ (2019) и "Вечерна сватба“ (2020).

Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал "Култура“, "Стоян Михайловски“ и "Хеликон“.

Снимки – ИК Хермес и Кармен Манукян, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Артинсталация на мястото на мавзолея обединява миналото и бъдещето

Започна поставянето на временната инсталация на художника Красимир Терзиев "Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било" в Градската градина в София от 15 април. Очаква се програма от тематични събития да бъде представена на мястото през целия период, в който проектът ще пребивава в градската среда. Според плана..

обновено на 19.04.24 в 10:34

Лекции по теми на съвременността през призмата на архитектурата

Цикъл публични лекции на тема "Архитектура, медии, критика" на фондация "Ново архитектурно наследство" с подкрепата на Гьоте-институт, България, поставят фокус върху наболели проблеми на архитектурната среда, в която живеем. Две от лекциите са вече факт, предстоят още две.  Третата е на тема: "Make Architecture Great Again! | Паметници, паркове,..

публикувано на 19.04.24 в 08:45

"Анна непоправимата" – театрален разказ за Анна Политковская

Премиерният спектакъл "Анна непоправимата" очаква първата си среща с публика тази вечер. Пиесата е на италианския драматург Стефано Масини и е посветена на руската журналистка и защитник на човешките права Анна Политковская. На 7 октомври 2006 година Политковская е застреляна в асансьора на сградата, където живее в Москва. Предполага се,..

публикувано на 19.04.24 в 08:35

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...

публикувано на 18.04.24 в 18:00

Або представя втората си книга с разкази

За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...

публикувано на 18.04.24 в 16:35