Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Реалистично ли е бъдещето без фосилни горива за нас и за Европа

Георги Стефанов
Снимка: WWF

Покрай кризата със спрените газови доставки от Русия на дневен ред отново излезе темата за газовите находища в България. Има ли ги и може ли България да стане газово независима?

"Този сегмент на проучване, добив и пласмент на изкопаеми горива е базиран така: някъде някой обявява бомбастично откритие, че е открил голямо количество, което цели привличане инвеститори, акционери, повишаване на акциите, като по този начин се търсят сериозните инвестиции за проучване и добив, обяснява Георги Стефанов, началник на политическия кабинет на вицепремиера по климатични политики.

Самите проучвания са скъпи, най-често газ не се намира или се намират малки количества, което води до загуби в сектора и налага търсенето на нови находища – което е малко пирамидална структура.

Направете една кратка справка в Гугъл и ще видите как на 10-15 години някой е откривал колосални количества газ било в българския континентален шелф на Черно море, в Добруджа или Северозападна България.

Проучванията за газ са правени още през 50-те, 60-те и 70-те години. Те са довели до откриването на минерални извори. Част от балнеоложките ни курорти са строени именно след проучвания за газови находища.

Най-добрата новина за българската икономика и енергетика е, че България е много малък консуматор на газ. Консумацията на домакинствата и индустрията е на 10 пъти по-ниски нива от средноевропейските. Това дава на България добра възможност да помисли как да прескочи един невъзобновяем източник на енергия с друг.

Доскоро не беше рентабилно, когато имаш малко количество, да го добиваш. Сега е друго с високата цена, но този момент с високите цени ще е за кратък период.

Природният газ, който би трябвало да наричаме фосилен – както е правилното му име, а не природен – е 28 пъти по-вреден парников газ от въглеродния диоксид и единственото добро нещо е, че се разгражда по-бързо в атмосферата – за 20 вместо за 200 години – изтъква Стефанов.

България не е зависима от газ, което обаче не ни прави много щастливи, защото в последните 15 години сме плащали най-високите цени за газ и това донякъде е довело до неслучването на всички енергийни стратегии. Всички документи предвиждат една масова газификация, която обаче не е случила, понеже газът е бил скъп и затова не се е наложил.

И сега, когато имаме едно в пъти нарастване на цените, да се надяваме, че газът е решението едва ли не на всичките ни проблеми, е вероятно най-недалновидното (да не кажем друго) решение.

При следните дадености: ниска зависимост от газ, високи цени и икономика, която не се нуждае от газ, е крайно време да намерим решенията, които ще превърнат България в модерна, енергийно  базирана на икономика 4.0 страна, а не да гледаме назад и да не гоним модели, отпреди години.

Европейската комисия представи REPowerEU Plan, който цели да приключи с енергийната зависимост на ЕС от руските изкопаеми горива, които струват на данъкоплатците около 100 милиарда на година. 85% от европейците смятат, че ЕС трябва рязко да намали зависимостта си от руски газ.

В момента имаме уникалния шанс да направим този преход. Залогът е бъдещето на България и е крайно време да погледнем напред, за да спрем да произвеждаме емигранти, а имигрантите да ни заобикалят.“

Чуйте разговора с Георги Стефанов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Политическото убийство – грозен исторически инструмент

На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..

публикувано на 03.07.24 в 17:33

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден"  Антон..

публикувано на 02.07.24 в 11:43
Проф. д-р Кузман Гиров

Консилиум "Лято 2024"

Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..

публикувано на 02.07.24 в 08:50

Дрехите, които се доближават до природата

В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..

публикувано на 01.07.24 в 15:06

Проф. Сергей Герджиков: Две седмици в Мексико са недостатъчни

Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..

публикувано на 01.07.24 в 08:05