Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ваксинирай ме с безсмъртие

Снимка: Pixabay

"Остаряването не е за глезльовци" гласи една прочута мисъл, приписвана на актрисата Бети Дейвис.

Истината е, че живеем в изнежено общество, което всякак гледа да забави и отложи процесите на стареене. Но всъщност винаги е било така, митологии и древни епоси са посветени на търсенето на извора на младостта.

Съвременните генетични методи за репрограмиране на молекулите дават основания да се мисли, че в едно недалечно бъдеще ще достигаме зряла възраст в далеч по-добра форма от предшествениците си. Разбира се, това едва ли ще е достъпно за всички нас, обитателите на планетата, за които се очаква скоро да достигнем деветте милиарда.

Никой не може да гарантира на всички ни дълголетие, но е факт, че заболяванията, свързани със старостта, са не само личен проблем, но и тежест за здравните системи по света. Погледната по този начин, идеята за здравословно продължаване на живота придобива един, нека го наречем, по-малко притеснителен вид.

Ще се превърне ли старостта в инженерен проблем?

"Винаги когато сме на прага на революция, започваме да се плашим, че ще отворим кутията на Пандора и ще преобърнем смисъла на човешкото съществуване – казва Милена Георгиева, генетик и молекулярен биолог от Института по молекулярна биология към БАН. – Но за нас, учените, е важен принципът на действие на молекулните механизми на остаряването. И ако можем да отложим тези патологии в клетките, защо не? Защо един 80-годишен човек да не се чувства добре?

Тези изследвания се финансират от най-богатите хора на планетата, но в крайна сметка, ако те доведат до опознаването на патологиите и заболяванията, свързани с остаряването, и разработване на по-прецизни методи за противодействие, това е добре за науката. От 2013 г. имаме много точна представа кои са факторите, отговорни за клетъчното стареене и всички интервенции, насочени срещу тях, вече са доста прецизни."

Чуйте Милена Георгиева в "Лабиринти на познанието".

"Стареещите клетки се натрупват в организма, с годините и имунната система остарява и не се справя с отстраняването им. Стареещите клетки са увредени, но не до степен да умрат и те започват "да разболяват" и здравите като вражеска армия, която гледа да осакати колкото се може повече от бойците на противника, за да натежат на обоза, разказва молекулярният биолог Никола Кереков.

За момента една група медикаменти, наречена синолитици, показват много добри резултати против негативните ефекти от стареенето. Но те имат краткотраен ефект и ще трябва да ги взимаме непрекъснато, затова се търсят различни варианти за ваксина против стареене и изпитанията дават добри резултати при мишки. Проблемът е, че те атакуват само един тип стареещи клетки, а от един момент нататък остаряват всички клетки. И едва ли скоро ще се намери универсален антиген, който да атакува всяка увредена клетка.

Но има надежда за справяне със сърдечносъдовите заболявания, което би било огромна победа.

Разбира се остава въпросът кой ще има достъп до подобни ваксини.

Чуйте Никола Кереков в "Науката не спи".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ясен Пенчев, Даниел Койнов, аз, Андрей Стефанов, Веселин Маркович, златни медалисти по информатика на България от Международната жаутиковска олимпиада

Еврика! Успешни българи: Борис Михов

Борис Михов е един много добър състезател по информатика. Той е ученик в СМГ "Паисий Хилендарски", участва в различни отбори и е посещавал множество състезателни форуми. Определя себе си себе си като ценител на разнообразната храна, хубавата музика и интересните сериали. Борис Михов е отличен със стипендия от Фондация "Еврика" заради бронзовия..

публикувано на 08.07.24 в 17:05

Творби на Сезар и Пикасо в подножието на Фуджи

Представете си 70 хиляди квадратни метра парк, в който шедьоврите са така органично вплетени в природата, че сякаш винаги са били там. А когато става дума за Музея под открито небе в японското градче Хаконе думата шедьоври никак не е пресилена щом става дума за творби от автори като Огюст Роден, Сезар и Хенри Мур. Културното средище, отворило..

публикувано на 08.07.24 в 08:35
Орхидея Anacamptis palustris или блатен салеп (снимка: Елка Стойчева група

Орхидеите в България: Епизод 1 – Запознаване

Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..

публикувано на 05.07.24 в 08:35

Политическото убийство – грозен исторически инструмент

На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..

публикувано на 03.07.24 в 17:33

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден"  Антон..

публикувано на 02.07.24 в 11:43