Неотдавна евродепутатите отхвърлиха законопроект за търговията с емисии, който е толкова важен за “Зелената сделка“, на която ЕС възлага толкова много. В утрешния 22 юни в Европейския парламент в Брюксел се очаква да бъде гласуван отново пакет от законопроекти.
“Очакванията ми към утрешното гласуване са по-скоро да има някакво разбирателство, което обаче не ме прави оптимист. Искам да видя текстовете, около които ще се обединят“, казва в “Нашият ден“ евродепутатът Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП, и допълва:
“Търговията с емисии е съществена част от зелената трансформация, наред с нея върви социално-климатичният фонд, който е социалният буфер, който дава някакъв социален отговор, на най-засегнатите от зелената трансформация. За мен той е изключително важен закон“, посочва още той.
“Макар че нямаме точна дефиниция за енергийна бедност, в тази категория могат да влязат близо 50% от българите. Социалната компенсации за онези, които ще бъдат допълнително ощетени от зелената трансформация е изключително важна. За мен е от огромна важност приемането на социално-климатичния фонд, който единственият такъв по рода си, който би трябвало да компенсира ощетените от зеления преход“, казва Витанов.
Енергийна независимост
“Сегашната кризисна ситуация, породена от войната в Украйна, последвалата ситуация, катализира разбирането, че е необходимо Европа да стане енергийно независима. Тук по-скоро бяха допълнително подкрепени гласовете за постигане на тази енергийна независимост, а начинът, по който това нещо ще се случи, на практика е “Зелената сделка“ и тя има все повече поддръжници сред моите колеги. Нямам съмнения в необходимостта ѝ, само че считам, че трябва да бъде направено по начин, по който вметката да не бъде на гърба на тези, които са най-уязвими и на тези, които са най-бедните, те всъщност цапат най-малко. Моето разбиране е, че онзи, който цапа, трябва да плаща“, заяви Витанов.
Зелени, но бедни – има ли такава възможност?
“В по-бедните страни от ЕС “Зелената сделка“ предизвиква по-скоро недоверие, защото, когато си беден, когато буквално се бориш за съществуването си и достойния си живот, всяка рязка промяна предизвиква у теб страх, че положението ти допълнително може да се влоши. Смятам, че част от тези страхове са основателни, защото за мнозина българи “Зелената сделка“ е нещо непонятно, неясно, нещо, което си мислят, че ще им бръкне допълнително в джоба.
Основната цел на “Зелената сделка“ е една – постигането на въглеродно неутрален континент. Постигане на такъв природен баланс, че децата ни да имат възможност да се ползват от ресурсите, които тази планета има. Да променим начина си на производство и потребление, така че да живеем на чисто място“, посочва той.
Готова ли е България?
Според Витанов “ние не сме готови за “Зелената сделка“:
“За съжаление е изпуснато много време. Въпросът не е дали “Зелена сделка“ ще се случи, въпросът е – кога и по какъв начин? Има достатъчно широк консенсус, така че ние и да казваме, че не ни харесва, по никакъв начин няма да подобрим положението си.
По-добре да се опитваме да променяме самите параметри на тази сделка, така че да са приемливи за България. Не сме направили нищо за нашата енергийна диверсификация толкова много години наред. Дванадесет-тринадесет години има само един газов доставчик. Сега, след тази кризисна ситуация, търпим негативите от това. България е най-енергоемката икономика.“
Решенията са комплексни
“Енергийна ефективност, изграждане на прилежаща инфраструктура, възобновяеми енергийни източници, атомната енергия и всичко това комплексно ще даде енергийният преход“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg