Ако проверите колко често се е появявала темата за промяна на учебните програми в средното образование, сигурно ще се изненадате. Периодично се правят опити за олекотяване на материала, за преместването му от един в друг клас, за отпадане на произведения, което пък довежда до скандали, за преосмисляне на философията на образованието ни – така или иначе системата е консервативна, промени се постигат трудно, а големи такива граничат с невъзможното.
Само преди два месеца Министерството на образованието отново се насочи към темата и разпространи анкета сред учители, която да установи кои са проблемите в училищната програма. В "Какво се случва" се дискутират евентуалните възможности при промените на училищните програми. Пламена Николова е директор на "Политики за децата" от Националната мрежа за децата.
"Когато се започва такъв процес, трябва да се види каква е неговата цел – какво всъщност искаме да постигнем. Да говорим само за опростяване – звучи толкова общо, че всеки разбира нещо различно. Първо, трябва да поставим въпроса какво изобщо се постига с учебните програми и с учебния материал, какви са стандартите и дали задължително един образователен стандарт се постига чрез няколко на брой текстове.
Възможно ли е да се даде свобода и либерализация на избор на конкретното училище и учител? За нашата система свободата на учителя би била голяма революция, но ако нямаме добре подготвени учители, които да създават среда и причастност на децата към това, което учат, няма да имаме успеваемост. Под въпрос е обаче защо трябва да са толкова тежки програмите, след като българските деца се оказват на 15 години функционално неграмотни. Стандартът е зададен само с един път за постигане, а трябва да се отчитат различните интереси."
Людмил Попов, учител по български език и литература в СМГ, преподавател с над 20-годишен опит: "Ние сме тези, които всяка програма и стратегия трябва да превърнем в практика. Образователната цел би трябвало да бъде детето, всичките тези програми и умения имат един-единствен смисъл да направят човека успешен. Успешен не само като професионалист, но и като ценностна система."
Още от дискусията, посветена на промените в училищната програма, чуйте в "Какво се случва".
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
