Ако проверите колко често се е появявала темата за промяна на учебните програми в средното образование, сигурно ще се изненадате. Периодично се правят опити за олекотяване на материала, за преместването му от един в друг клас, за отпадане на произведения, което пък довежда до скандали, за преосмисляне на философията на образованието ни – така или иначе системата е консервативна, промени се постигат трудно, а големи такива граничат с невъзможното.
Само преди два месеца Министерството на образованието отново се насочи към темата и разпространи анкета сред учители, която да установи кои са проблемите в училищната програма. В "Какво се случва" се дискутират евентуалните възможности при промените на училищните програми. Пламена Николова е директор на "Политики за децата" от Националната мрежа за децата.
"Когато се започва такъв процес, трябва да се види каква е неговата цел – какво всъщност искаме да постигнем. Да говорим само за опростяване – звучи толкова общо, че всеки разбира нещо различно. Първо, трябва да поставим въпроса какво изобщо се постига с учебните програми и с учебния материал, какви са стандартите и дали задължително един образователен стандарт се постига чрез няколко на брой текстове.
Възможно ли е да се даде свобода и либерализация на избор на конкретното училище и учител? За нашата система свободата на учителя би била голяма революция, но ако нямаме добре подготвени учители, които да създават среда и причастност на децата към това, което учат, няма да имаме успеваемост. Под въпрос е обаче защо трябва да са толкова тежки програмите, след като българските деца се оказват на 15 години функционално неграмотни. Стандартът е зададен само с един път за постигане, а трябва да се отчитат различните интереси."
Людмил Попов, учител по български език и литература в СМГ, преподавател с над 20-годишен опит: "Ние сме тези, които всяка програма и стратегия трябва да превърнем в практика. Образователната цел би трябвало да бъде детето, всичките тези програми и умения имат един-единствен смисъл да направят човека успешен. Успешен не само като професионалист, но и като ценностна система."
Още от дискусията, посветена на промените в училищната програма, чуйте в "Какво се случва".
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
