Едно от водните съкровища на Хърватия са Плитвишките езера. Те са разположени в Плитвишкото карстово плато и представляват огърлица от 16 изумрудено тюркоазени езера, преливащи се едно в друго сред прекрасна поредица от водопади, които падат от различна височина.
Названието "Плитвице“ датира от далечната 1777 г. и е записано от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.
Районът е обявен за Национален парк "Плитвишки езера” през 1949 г., а през 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Първоначално до Плитвишките езера се е стигало само по горски пътеки, докато през 1958 г. управата на парка не предлага да бъде изградена система от дървени мостчета и пътеки, спомагащи за по-впечатляваща разходка из този живописен район на Хърватия. Вървейки по тези дървени пътеки и мостчета, посетителят е в непосредствен досег с невероятни гледки.
Паркът "Плитвишки езера" с площ 294,82 km² и е най-старият от осемте хърватски национални парка. Най-високата точна в границите на парка е при Селишки връх (1279 м), а най-ниската – при Корански мост (367 м).
Поради различните си природни дадености и местоположение езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях – Прошчанското, се намира на 639 м надморска височина и има дълбочина 37 м и дължина 2,5 км. Долните езера, от които най-ниско е Новаковича брод с 503 м надморска височина, са разположени в каньон от отвесни скали, изсечени от реката преди появата на езерата.
Легенда разказва, че образуването на Плитвишките езера е благодарение на Черната кралица, която изпратила много дъжд, за да осъществи молитвите на хората от района заради сушата. Този природен феномен е разположен в областта Лика в централната част на Хърватия, между планините Мала Капела и Плешивиц. Отстои на 150 км от хърватската столицата Загреб.
Един от първите изследователи на този природен феномен адакемик Иво Певалек, казва: "Водата, езера, водопади и гори има и на други места по света. Но езерата на Плитвице са единствени, уникални! Посетете ги! Вижте ги!".
Причудливите форми на скалите в района на парка представляват седиментни поликристални шуплести скали, наречени травертини. Те се получават чрез отлагане на калциев карбонат от течащата вода, богата на калций. При излизане на повърхността, налягането на подземните води рязко пада и в резултат протича химична реакция, при която се отделя и утаява неразтворимият във водата калциев карбонат. Освен това минералите се утаяват и върху мъховете, което води до постепенното им вкаменяване. Така скалите израстват вертикално от езерните легла, а също и хоризонтално в отворите на водопадите, където са се образували пещери, около 20 на брой. На мястото, където последното езеро се влива в река Корана, се открива невероятна гледка към "Големия водопад”, който пада от 76 м височина надолу.
В Националния парк преобладаващата горска растителност е представена от бук, ела, смърч и бял бор, а в северозападната му част е запазена девствена буково-елова гора с уникални дървесни екземпляри. Сред разнообразната фауна на парка се срещат глигани и сърни, мечки, вълци и диви котки. В района са регистрирани над 120 вида птици, а езерата за пълни с пъстърва.
Снимки: @PlitviceLakesNPВ ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg