Българският език е една от най-съкровените и дълбоки връзки между хора, които историята е разпръснала в различни посоки на света. Своя старинен български говор, съчетал особеностите на няколко източнородопски диалекта, банатските българи наричат "палкенски", а себе си – "палкене", от "павликяни", въпреки че са приели католицизма още преди да потеглят от родните си български села към историческата област Банат на север от Дунав. Това става след погрома на Чипровското въстание от 1688 г. и през 1726 – 1731 г. В непознатата чужда среда те се открояват с ревностното отстояване на езика и традициите си, с високия дух и уменията си.
Забележителен факт е, че палкенският говор на банатските българи е нормиран като книжовен, ползва се латиницата, принципът на изписване е фонетичен. Банатската книжовна норма на българския език се използва в образованието, църквата и литературата.
След Освобождението част от банатските българи се завръщат по родните места в Северна България. Някои остават в днешна Румъния и Сърбия. Общността на банатските българи се отличава с консервативност и "капсулиране", което трае до 60-те години на ХХ век и едва след това започва да се разтваря в общата национална среда.
Младите потомци на някогашните преселници постепенно забравят разказите за тежката и бурна история на родовете си и палкенския говор на прадедите си. За да не изчезнат спомените, специфичната култура, танците и песните на банатската българска общност, през 2007 г. се учредява Дружеството на банатските българи "Фалмис". Самото наименование "Фалмис" всъщност е поздрав – какво означава той, какви са амбициите на хората, които организират дейностите, как звучи старинният палкенски говор – чуйте в разговора със Светлана Караджова, председателка на Дружеството на банатските българи в България, докторантка в Института за литература на БАН.
Снимка – Зорка Мирчева, БНР
На 24 юли 1901 г. е роден един от най-забележителните творци в българската култура – художникът Илия Бешков. Художник, но и майстор на словото, и музикант, и философ; един от българите с най-разностранни таланти, както пише за него Иво Милев в своята биография за него. Аз бих добавил: мъдрец, но наивен мъдрец, тъй като дълго време отдава на..
Синята лагуна или Блауа Лоунид е една от основните забележителности на Исландия. Това е геотермален басейн, недалеч от Рейкявик, който отдавна е спечелил световна слава. Синята лагуна е абсолютно уникална, защото... няма други такива места на нашата планета. Тя се смята за отличителен белег на страната и привлича любопитни туристи от цял свят. Напливът е..
На 26 юли в парк "Изворите" край Котел се открива традиционният Фестивал на етносите, багрите и котленския килим. От 2016 година организатор на събитието е Община Котел. "Осмото издание на фестивала е тази година. Амбицията първата година беше да покажем богатата палитра от цветове на котленските килими, както и богатството на четирите..
"Тихи убиици" наричаме вредните навици като пушене, пиене на алкохол, неправилно хранене. Хората не сме създадени да стоим на стол толкова дълго, колкото го правим, и тази промяна има своята висока цена . В "Науката не спи" Никола Кереков разкрива вредите от "новото пушене" – а именно седенето. Застоялият живот е нещо, към което съвременният..
"Какво мога да кажа за политиците и карикатурата ли – правил съм две самостоятелни изложби в Народното събрание, през 1991 – с политически шаржове и карикатури. Тогава това беше нещо ново, целият парламент се беше струпал на откриването на тази изложба, имаше коментари и доста интересно, сподели в предаването "Следобед за любопитните" Валери..
В предаването "Домът на музите" гостува сценографът - музикант Константин Вълков. През последните няколко години името му се свързва с различни музикални..
Археологическите открития ни свързват с изгубените светове на нашите предци. За вълненията на един археолог в търсене на неизвестното, както и за..
От 25 до 28 юли парк-музей Врана ще бъде преобразен от огромната инсталация " Стоманена трева " , дело на френско артстудио, което я показва у нас по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
