Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Еврейските строители на съвременна България

4
Снимка: La Estreya

България е млада държава, въпреки 1300-годишната си история. И тази млада държава е трябвало да бъде издигната, както се казва, на голо поле. В процеса на това издигане вземат активно участие и нашите еврейски сънародници, особено в областта на промишлеността, правото, леката индустрия…



16-ят брой на списанието за еврейска история, изкуство и култура "La Estreya" е посветено тъкмо на тези хора, които с дейността си са превърнали България от изостанала в сравнително добре развиваща се средна по вътрешен продукт европейска държава.

Имената Искович и Леви, Асеов и Арав, Фаденхехт и Меворах, Бераха и Бенатов, Бакиш и Клейтман са се записали с неизтриваеми букви в българската история, немислима без тях. В същото време за тях знаем малко, много малко.

В това издание на "Премълчаната история" се поправя тази несправедливост заедно с Михайлина Павлова, главен редактор на сп. "La Estreya", Максим Бенвенисти, председател на Института за съхранение на паметта на българските евреи към Консисторията на ОЕБ "Шалом", д-р Зорница Велинова, историк, преподавател в СУ и Немската гимназия в София, носител на званието "Най-добър учител по история", и д-р Ивайло Начев, главен асистент в Института по балканистика на БАН, преподавател в СУ.


Снимките са предоставени от Михайлина Павлова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10