Πpeз cлeдвaщитe 10 гoдини Бългapия щe инвecтиpa 170 млн. лeвa в пъpвия пo poдa cи в Изтoчнa Eвpoпa Инcтитyт зa ĸoмпютъpни нayĸи, изĸycтвeн интeлeĸт и тexнoлoгии. Toй e cъздaдeн в пapтньopcтвo мeждy Coфийcĸия yнивepcитeт "Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи" и двa oт вoдeщитe тexнoлoгични yнивepcитeтa в cвeтa – швeйцapcĸитe ЕТН Цюрих и ЕРFL. Институтът полага основите на иновационна екосистема в Източна Европа, гарантира, че иновациите ще бъдат движеща сила за бъдещето на европейската икономика и общество. Това е екосистема, в която наука, образование, иновации, индустрия и полза за обществото вървят ръка за ръка. Екосистема, която се създава от новото поколение учени и новатори.
В "Нашият ден" гостува проф. д-р Драгомир Радев, председател на Консултативния съвет на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT). Той е професор по обработка на естествен език в Йейл. Отскоро е един от менторите в докторантската програма на INSAIT. Той умее да свързва нещо толкова човешко – езика, с компютрите, с машините – и прави всичко това в полза на образованието, на здравеопазването и на развитието на науката.
"Най-големите лаборатории по изкуствен интелект се намират в големите фирми предимно в САЩ и в Китай. Основно научната дейност се развива в университетите и може би в световната класация по публикации по изкуствен интелект, обработка на естествен език или компютърни науки в първите 20 има 10 университета от САЩ, един-два от Канада, два-три от Западна Европа и два-три от Азия", посочва проф. д-р Драгомир Радев.
И допълва, че напоследък азиатските университети стават все по-силни. Съществува дупка на световната карта, която на горе-долу съвпада с Източна Европа. България за съжаление все още се намира в тази дупка.
"На последните конференции по невронни мрежи обработка на естествен език се приемат около 7000 статии годишно, но нито една от тях не е от България. Но за сметка на това има много статии от българи, които живеят в чужбина и работят точно в тези университети", твърди проф. Радев.
Поводът проф. д-р Драгомир Радев да бъде тук е конференция, която INSAIT организира преди броени дни. Това е един институт с амбицията да създава наука на световно ниво, както и да привлича кадри на световно ниво. Да върне българските таланти и да ги изгражда тук.
"Една от основните цели на института INSAIT, който е организиран от проф. Мартин Вечев от ETH Цюрих, е да се помогне на българи, които са талантливи в тази област и искат да се занимават с научно-изследователска дейност, да имат възможност да останат тук, защото за всеки един такъв човек, който остава тук, това означава студенти и колеги, които ще работят с него или с нея и ще бъдат успешни. Без да се търсят ментори от чужбина", казва проф. Радев.
"Петима българи, които ще бъдат ментори в INSAIT. Това означава, че те ще водят докторантури от разстояние, но три месеца в годината докторантите ще пътуват до университета, в който тези хора преподават. Аз очаквам с нетърпение един от първите приети аспиранти, който прие предложението преди няколко дена да дойде за три месеца в Йейл, като през останалото време той ще бъде в България", коментира проф. Радев.
Едва ли България скоро ще се доближи до държавите, в които се правят иновации на световно ниво. "Годишният бюджет за научни изследвания като Йейл или университета в Мичиган е над 1 млрд. долара. И съответно идеята е да се привлекат най-добрите изследователи и да им се даде картбланш, да отворят лаборатория и да измислят нови неща. Има няколко цели за това. Първо, да се публикуват статии за тези разработки, второто е, да се обучават студенти, докторанти и постдокторанти, и третото е, да се въведе тази технология в развойна дейност", твърди проф. Радев.
Какво трябва да се промени в българското висше образование, за да бъде по-ефективно?
За да се създаде институт на високо ниво в България са необходими хора. Ако се намери начин да се привлекат хора, които са завършили докторантури в престижни университети, имат свои научни разработки с хиляди цитати, които имат дълъг опит за сътрудничество с фирми и с други университети, имат нюх за създаване на нови идеи. Те ще привлекат аспиранти, докторанти при всяко положение, съответно ще имат повече публикации. Това ще доведе до ново финансиране и ще могат да издигнат реномето на съответния институт или университет“, уверен е проф. Радев.
Твърде дипломатично проф. Радев говори за нуждата от окрупняването на университети в България. Според него американската и канадската система от университети е най-добрата. В Латвия има "Университет на Латвия“, защо да няма Български университет, който да бъде единственият в България.
В САЩ много университети изкарват стотици милиони долари годишно от патенти за лекарства например. Те знаят кои са важните области – компютърни науки, биотехнологии, фармацевтичната индустрия, като се опитват да привлекат хората, които работят в тези области. Положително е, че университетите и в България вече имат ясна процедура за създаването на спиноф компании.
В днешно време "еднорози" се наричат стартъп компании, чиято стойност надвишава 1 милиард долара. Европа продължава да догонва Америка в това. "В САЩ, ако си добър, влагаш много труд и усилия, затова 90% от големите компютърни фирми създадени там", твърди проф. Радев.Да стигнеш до университета в Йейл и дообработката на естествен език
"Случайно попаднах на олимпиада по компютърна лингвистика през 80-години на миналия век. Беше много интересно, защото аз винаги съм се интересувал от компютърно програмиране и от човешки езици – френски, испански и т.н. Тази олимпиади ми помогна да затвърдя интереса си. През 1991 г. заминах за САЩ, като моята цел бе да завърша докторантура по компютърна лингвистика и обработка на естествен език. Завърших докторантурата в Колумбийския университет. След това работих в научния институт на голяма компютърна компания. После отидох в Мичиганския университет, където доста години ръководих тяхната лаборатория по естествен език“, припомня проф. Радев.
От 2017 г. той ръководи лабораторията LILI (language, informationandlearning) в университета Йейл, която се занимава не само с естествен език, но и със самообучение и информационни технологии.
В далечната 1994 г. младият тогава аспирант превежда на Националния отбор по футбол по време на световното първенство в САЩ в Ню Йорк на трите мача. Още пази видеото от пресконференцията с мача с Германия, на което по чудо е превеждал на звезди като Христо Стоичков и Димитър Пенев.
Целия разговор с проф. д-р Драгомир Радев можете да чуете в звуковия файл.
Драгомир Радев е професор по компютърни науки в Университета Йейл, САЩ. Той ръководи лабораторията за обработка на естествен език. Преди това е преподавал в Университета на Мичиган, бил е асистент-професор в Колумбийския университет. През 1999 г. защитава докторската си степен по компютърни науки в Колумбийския университет. Изследванията му се фокусират върху изкуствения интелект, изчислителните модели за разбиране и генериране на естествен език, както и техните приложения. Работи върху обобщаване на текст, семантичен анализ, интерфейси на естествени езици към бази данни, анализ на настроенията, междуезично извличане на информация, отговаряне на въпроси и т.н.
Дългосрочната цел на проф. Драгомир Радев е да изгради инфраструктура за взаимодействие на компютри и хора в плавен и естествен начин. Интересува се от разработване на образователни и медицински приложения. Съосновател е на състезанието по компютърна лингвистика в Северна Америка и е един от треньорите на националния отбор на САЩ в международната олимпиада по лингвистика . Той е причината отборът да спечели няколко златни медала. В продължение на десет години проф. Радев е бил секретар на Асоциацията по компютърна лингвистика. Сега е избран за заслужил член на едни от най-престижните асоциации в областта на компютърните науки и изкуствения интелект и обработката на човешки езици. В момента е редактор авторитетното научно издание Journal of Artificial Intelligence Research (JAIR).
От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата, която съществува вече над десет години, е насочена към деца между 5 г. и 12 г. Съобразените с тази..
По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света страдат от бронхиална астма и тенденцията продължава да е възходяща. В Световния ден за борба с..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова , преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". "Такава ситуация води до нарастване на фашистките настроения , а фашистките поддръжници се чувстват окрилени да надигнат глас и..
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..
Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Честванията на 174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов продължават в Сопот. На рождената дата на писателя (9 юли) ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg