Всички сме отраснали с изображението на еволюцията от човекоподобна маймуна до човек, изправен и с копие или оръдие на труда в ръка. Минава време, преди да осъзнаем, че Хомо Сапиенс далеч не е бил единственият представител на хоминидите, населявали Земята.
Различни науки са изследвали произхода на човека и са се опитвали да вникнат във взаимоотношенията му с останалите видове. Знаем, че нашият предшественик, носещ гордото име разумен, е имал потомство с останалите хоминиди. ДНК, предавана от тези изчезнали предци, е повлияла човешкото здраве и физиология. Например, генетични варианти, наследени от денисовци, са помогнали на хората да се адаптират към голямата надморска височина в Тибет. Някои неандерталски гени пък са свързани с по-висок риск от развитие на определени заболявания, включително тежък COVID-19.
Самото извличане на ДНК материал от толкова древен материал се е смятало за невъзможно и мнозина са гледали на работата на проф. Сванте Паабо с неверие и дори насмешка.
Оказва се обаче възможно и проф. Паабо не само съединява малки фрагменти ДНК в четивни последователности и успява да събере пълната книга с генетични инструкции на неандарталеца, но и създава цяла нова наука – палеогеномиката.
Работата на Паабо също така се задълбочава и в малки генетични промени, които може да са повлияли на еволюцията на човешкия мозък.
Откритията на проф. Паабо имат фундаментално значение, но и редица приложения в практическата наука и хвърлят светлина върху изграждането на имунната система у човека.
За приноса и значението на работата на шведския учен разказва проф. Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, БАН, който следи от години работата на проф. Паабо и на разбираем език разказва защо тя е толкова важна и ценна.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
