Наименованията, придружени от текстове и изображения, на един от емблематичните за българската трапеза хранителни продукти – киселото мляко – се опитват да докоснат чувствителни струни в сърцата ни. Кои са те, изследва доц. Красимира Петрова, преподавателка в Софийския университет.
Стотици марки и видове, произведени предимно от малки и средни фирми, се борят според възможностите си за вниманието на потребителя. Юначета с народни носии, моми с менци, дървени лъжици, ведра и стомни, стилизирани шевици, софри и трикраки столчета навяват носталгия по селския бит, натуралния вкус и неподправените нрави на предците ни. Някои ни връщат векове назад към времето на боляри и ханове. Засуканите мустаци на дядо и златните бабини ръце ни обгръщат с мека топлина и блян по детското безгрижие, нищо че от кофичката се усмихва някаква европейска баба. Щастливо примижалите крави присъстват напълно заслужено.
Имената често са на селището, района или географския обект, от който идва продуктът. Личното име на производителя като наименование на марката трябва да е гаранция за качеството. Появяват се умилителни народни имена, но и имената на герои от литературата. Текстовете имат информативна част, която обаче също манипулира чрез специално подбрани думи. Остава чисто рекламната част, която може да е съвсем лаконична, но и доста обширно да описва грижата за природата, животните и човешкото здраве при създаването на ценния млечен продукт. Сполучливи игри на думи и точно намерен дизайн издават финансовите възможности за професионален подход на някои производители.
Чуйте повече от звуковия файл.Снимка – БГНЕС
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg