“Загубихме отзивчивост и съчувствие един към друг. Това е много тъжно. Лакмусът за мен беше войната в Украйна и идването на украинските бежанци тук, когато тази липса много блесна. В сравнение с реакциите на европейските народи, изведнъж се оказахме доста безчувствени хора“.
Това каза в интервю за БНР проф. Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия.
“Мислех, че има някаква родова памет, защото българското население в голяма степен е изградено от бежанци. Може би тази родова памет е замъглена от пропагандната манипулация, че чуждият е нещо лошо, че е заплаха за нрави, благосъстояние или пък традиции.
За съжаление у нас всеки се припознава като чужд, било то чужд по език, по народност, по външност или по култура. Това е нещо, което вече видяхме с отношението към сирийските и афганистанските бежанци.
Войната ме засяга чисто човешки, в най-дълбоката ми човешка моралност. Има неща, пред които не можеш да си затвориш очите. А и като българка се чувствам много застрашено от това как ще продължи този процес. Много се надявам, че тази година ще престане да съществува поредната, а може би и последната империя, но това, което става в България ме плаши като реакция“, казва още проф. Спасова в ефира на “Нашият ден“.
Къде трябва и къде не трябва да се намесва държавата?
Според нея е много е важно държавата да организира определени неща:
“Наскоро бях в Полша. И там няма толкова доброволци, помагащи на бежанците от Украйна, просто, защото държавата си е свършила работата. Виждам и много жестоко отношение към домашни животинки. Ако човек има емпатия, то тя започва от съчувствието към всяко живо същество.
Намесата в автономни културни институции обаче е нещо съвсем различно. В културните институции като театри и университети, макар и издържани от държавни фондове, е недопустима административната намеса, защото винаги се превръща в политическа цензура.“
Миналото…
“Важно да имаме някаква преценка за миналото. Когато у нас се каже традиция, винаги под това се разбират някакви гайди, шевици и цървули и се тръгва от нулата. Градската традиция и култура трябва да се надгражда, ако искаме да има някаква приемственост и натрупвания. В такъв смисъл е много важно да се връщаме към миналото, но не с политическа преценка, а по-скоро с търсене на културни ценности“, казва още тя.
Знаем ли какво е нормалност?
“Има някакви цивилизационни ценности, които са общоприети, поне на нашия континент, и трябва да се съотнасяме към тях.
Може би българинът трябва да си зададе въпроса – защо ние сме все на опашката и защо в България не върви? Отговорът не трябва да се търси по посока – всички политици са хаймани, а по посока на това кой избира тези политици и каква е интелектуалната атмосфера, в която всичко това битува“, посочва още проф. Спасова в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.
Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа ситуация в България. В предаването "Време за наука" по програма Христо Ботев, Асланова представи своята гледна точка за това как ниското ниво на знания и умишленото вземане на погрешни системни решения..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" бе обсъдено бъдещето на академичното предприемачество в България и възможностите за изграждане на национален хъб, който да свърже университетите и бизнеса. В студиото бяха поканени г-жа Светлана Димитрова, ръководител на проекти към научно-изследователския сектор на Софийския университет, и..
Кремена Стефанова е жена с кауза, или, по-право, с няколко каузи, най-съществената от които напоследък е фермерският пазар в Стара Загора – събитие, което въпреки сравнително краткото си съществуване е вече утвърдено, посещавано, както от производителите, така и от потребителите. Събитие, което, на първо място и най-вече, е очаквано с нетърпение...
Преди няколко дни България стана част от глобалната инициатива "Обща молитва за мир", която събра съмишленици от цял свят в общ стремеж към мир и благоденствие. На 21 септември йога студия от София, Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Габрово се включиха в международната инициатива за първи път. Събитието привлече участници от различни социални слоеве..
Адриан Ванденберг е златокосият китарист, заменил навремето Джон Сайкс в "Уайтснейк"! Той е най-големият аксмен, който Нидерландия даде на света след гениалния Еди ван Хален. Аджи e в светлината на прожекторите със своята едноименна формация, но с нови лица в нея, за своя пети студиен албум "Sin". На 27 септември 2024 г., нидерландският китарен..
С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и..
42-рият Фестивал на българския филм представя пред родната публика във Фестивалния и конгресен център в морската ни столица най-новата българска..
На 25 септември ще се състои поредното издание на Европейската нощ на литературата. За читателските гнезда в столицата и акцентите в програмата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
