Използването на добавки от преработени насекоми в различни храни вече е официално одобрено от ЕС. Има ли потенциално рискове за здравето от използването на подобни добавки в човешките храни? Как да разпознаваме подобни продукти?
Как си представят граждани на столицата добавките от насекоми, които предстои да бъдат част от храните, които консумираме – чуйте в звуковия файл.
“В момента в България предприемачите в този сектор сме една шепа. Само един от нас произвежда брашна за фуражната индустрия, за селскостопански животни. Останалите, които сме по-малки предприемачи, произвеждаме основно за сектора с екзотични животни, т.нар. “жив фураж“ , обясни в ефира на “Нашият ден“ Анатоли Ценов, представител на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България
По думите му в България няма законодателство, което да обобщи този сектор. Има европейските регулации, но това не означава, че има правила. Той вижда голям потенциал за развитието на сектора у нас.
Регулациите..
“Всяка една фирма, която иска да изкара продукт, предназначен за хора трябва да мине през одобрението на Европейската агенция по храните. Без положително становище от тях не може да бъде изкаран такъв продукт на пазара“, казва още той в интервю за БНР и посочва:
“До момента има преминати шест одобрения, най-голям отзвук имаше при последните две. Може да се каже, че имаше паника в общественото пространство“.
Според него темата е станала жертва на дезинформационната война. Като посочи, че една от “най-големите лъжи“ по нея е, че няма да се дава информация на етикета, че продуктът съдържа протеини от насекоми.
“Факт е, че има риск от алергии, такъв съществува“, подчертава той и пояснява:
“не е препоръчително да се консумира от хора, които имат алергии към ракообразни например, това обаче ще бъде отбелязано на етикета.“
Ценов разказа още, че друга лъжа е, която не е била опровергана от медиите е, че хитинът, който се съдържа в насекомите, предизвиквал рак.
“Това също е една лъжа, всъщност е обратното, той е в основата на някои от модерните изследвания за борба с рака“, посочва още той.
“Добавките на насекоми и консумацията на насекоми се използва от дълги години на много места по света, особено в Африка и Далечния Изток. Това е нещо напълно нормално. Всякакъв тип белтък, който прониква в човешкия организъм, бил той месо, яйца, риба или белтък от насекоми, е в състояние да предизвика алергична реакция. Както има хора, които са алергични към риба, яйца и меса, ще има и хора, алергични към белтъците на различните видове насекоми, но това е съвсем нормален процес в природата“, казва акад. Богдан Петрунов в ефира на “Нашият ден“
Според него нямаме основание за тревога. Той не вижда някаква по-голяма опасност от консумацията на насекоми в сравнение с консумацията на каквато и да е друга храна.
Крият ли рискове препаратите, с които се обработва средата, в която живеят насекомите?
“Възможно е да се развие алергична реакция към веществата, с които се третират тези насекоми, но такъв тип препарати се използват при обработката на всички видове храни. Тук няма нищо особено или извънредно. Ще има хора, които ще развият алергична реакция, но огромната част от хората ще бъдат неутрални към хитина или към другите съставки на насекомите или червеите“, посочва още той.
“Хората няма за какво да се притесняват, че могат да консумират храни с добавени вещества без тяхно знание. Законодателството е категорично, че те трябва да са обявени на етикета и правилата как да се случи това са ясни“, каза в ефира на “Нашият ден“ д-р Иван Генчев, директор на Дирекция "Контрол на фуражните и страничните животински продукти в Агенцията по безопасност на храните.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве? В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..
Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..
Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...
На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg