Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора, но също и имена на географски обекти и други.
Доц. д-р Мая Влахова от Института по български език към БАН разказва в ефира на “Нашият ден“ за невидимите страни от изследователската работа в областта на езикознанието и приноса ѝ в живота на всеки от нас
След спечелването на конкурс за докторанти започва нейният съвместен път с ономастиката. По нейните думи това е дисциплина, която не се преподава в задължителните курсове на университетите, но може да бъде избираема, макар че може би днешно време в нито един български университет не съществува дори като такава. Първоначално започва да се занимава с имената на улиците в София, а оттам се насочва и към други типове топоними.
Ономастиката се занимава още с…
“В днешно време ономастиката се занимава и с изследване на всички онези имена на фирми, учреждения, търговски марки - всички собствени имена. Изследват се и имената в художествената литература, това също е важен дял в ономастичната наука. Тя може да изследва имената както в синхронен план, това, което става с тях днес и сега, така и в историческа перспектива“, посочва доц. Влахова.
Динамиката в българските имена през ХХI век…
“Предстои завършването на такъв проект в края на настоящата година. Проследяваме модата на имената при новородените деца в България от 2008 г. и сравняваме с 2018 г. Този период е доста важен, защото това са първите десет години непосредствено след приемането ни в Европейския съюз“, посочва още тя.
По нейните думи личните имена са много зависими от всякакви обществени и културни процеси те са лакмус, който моментално показва промените – и в ценностната система, и големи обществено-политически събития веднага могат да бъдат проследени дори през личните имена на децата.
Важното беше да проследим в детайл какви тенденции протичат – какво става с традиционните имена и изчезват ли те. Има имена, които отмират, но това не е нов процес, той е много естествен. Винаги е имало отмиращи имена, които се заменят от нови“, разказва още тя.
Изчезват ли традиционните имена?
“След приемането на християнството например навлизат огромен брой имена, свързани с християнската религия. Точно тези имена ние считаме за традиционни български, те с вековете са се побългарили но тези, които нахлуват днес, все още не са се адаптирали. Няма и регулация, която да задължава хората да ги адаптират, те ги заемат директно от чуждите езици и култури, така както съществуват там и затова се получава това усещане, че те са твърде много и изчезват нашите стари хубави имена. Това е едно леко преувеличено възприятие.
Това, което категорично можем да кажем е, че мъжките имена са значително по-консервативни от женските. Сред най-често срещаните са имена като Йоан, който вече измества Иван, но също и такива като Петър, Никола, Николай, Божидар и Светослав. Много характерна традиция при мъжките имена е предпочитанието към имената, свързани с българската история и то с царските имена – Асен, Петър, Калоян даже и прабългарската традиция –Тервел и Кубрат“, разказва още доц. Влахова.
При женските имена…
“Там разнообразието е много по-голямо. Там има и традиционни имена. В последните години името Рая има голям подем и се изкачва нагоре в класацията, върви уверено в десетката. Има и много чужди имена в последните десет години в първата тройка са – Никол, Мария и Виктория, които постоянно си разменят местата. В последните години Виктория е номер едно“, обяснява в интервю в БНР доц. Влахова.
Повече за един друг проект, свързан със създаването на топонимен речник – чуйте в звуковия файл.
На 25 февруари София ще бъде домакин на 11-ото издание на международния форум за иновации Innovation Explorer . Тазгодишното мото на събитието – " Екстремен свят" – отразява динамиката и предизвикателствата на съвремието ни, коментира основателката на форума Леона Асланова в ефира на предаването "Време за наука". Форумът ще постави фокус..
Всеки от нас, поне веднъж в живота си, се е питал: "Защо нямам тези способности?" – било то физическа издръжливост, интелектуална острота, изключителен талант или необикновена красота. Въображението ни неизменно ни тласка към размисъл за границите на човешките възможности и начините за тяхното преодоляване. Но докъде може да ни отведе това желание..
В рубриката "Времето на редактора" обръщаме внимание на една дългогодишна традиция, свързана с почитта към Васил Левски в град Карлово. Учениците от Средно училище "Васил Левски" продължават да пазят спомена за Апостола на свободата чрез ежегодни театрални постановки, които се радват на голям интерес от страна на жителите на града. Днес, в..
Колко опасни са вейповете? Ново проучване наскоро даде малко повече яснота за рисковете от употребата на вейпове. Вейповете станаха алтернатива на наргилето. Рекламите им са навсякъде в социалните мрежи. Инфлуенсъри и модели организират игри и ги подаряват. Те имат този "куул фактор". Рекламната кампания на една от марките е "Новото..
В рубриката "Разговорът" диригентът Йордан Камджалов и ръководителят на Първото частно училище и детска градина "Д-р Мария Монтесори" – Мая Василева, споделят своите възгледи за силата на музиката, образованието и духовността в изграждането на достойно общество. Музиката като мост към безсмъртието На 152-рата годишнина от гибелта на..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
