Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора, но също и имена на географски обекти и други.
Доц. д-р Мая Влахова от Института по български език към БАН разказва в ефира на “Нашият ден“ за невидимите страни от изследователската работа в областта на езикознанието и приноса ѝ в живота на всеки от нас
След спечелването на конкурс за докторанти започва нейният съвместен път с ономастиката. По нейните думи това е дисциплина, която не се преподава в задължителните курсове на университетите, но може да бъде избираема, макар че може би днешно време в нито един български университет не съществува дори като такава. Първоначално започва да се занимава с имената на улиците в София, а оттам се насочва и към други типове топоними.
Ономастиката се занимава още с…
“В днешно време ономастиката се занимава и с изследване на всички онези имена на фирми, учреждения, търговски марки - всички собствени имена. Изследват се и имената в художествената литература, това също е важен дял в ономастичната наука. Тя може да изследва имената както в синхронен план, това, което става с тях днес и сега, така и в историческа перспектива“, посочва доц. Влахова.
Динамиката в българските имена през ХХI век…
“Предстои завършването на такъв проект в края на настоящата година. Проследяваме модата на имената при новородените деца в България от 2008 г. и сравняваме с 2018 г. Този период е доста важен, защото това са първите десет години непосредствено след приемането ни в Европейския съюз“, посочва още тя.
По нейните думи личните имена са много зависими от всякакви обществени и културни процеси те са лакмус, който моментално показва промените – и в ценностната система, и големи обществено-политически събития веднага могат да бъдат проследени дори през личните имена на децата.
Важното беше да проследим в детайл какви тенденции протичат – какво става с традиционните имена и изчезват ли те. Има имена, които отмират, но това не е нов процес, той е много естествен. Винаги е имало отмиращи имена, които се заменят от нови“, разказва още тя.
Изчезват ли традиционните имена?
“След приемането на християнството например навлизат огромен брой имена, свързани с християнската религия. Точно тези имена ние считаме за традиционни български, те с вековете са се побългарили но тези, които нахлуват днес, все още не са се адаптирали. Няма и регулация, която да задължава хората да ги адаптират, те ги заемат директно от чуждите езици и култури, така както съществуват там и затова се получава това усещане, че те са твърде много и изчезват нашите стари хубави имена. Това е едно леко преувеличено възприятие.
Това, което категорично можем да кажем е, че мъжките имена са значително по-консервативни от женските. Сред най-често срещаните са имена като Йоан, който вече измества Иван, но също и такива като Петър, Никола, Николай, Божидар и Светослав. Много характерна традиция при мъжките имена е предпочитанието към имената, свързани с българската история и то с царските имена – Асен, Петър, Калоян даже и прабългарската традиция –Тервел и Кубрат“, разказва още доц. Влахова.
При женските имена…
“Там разнообразието е много по-голямо. Там има и традиционни имена. В последните години името Рая има голям подем и се изкачва нагоре в класацията, върви уверено в десетката. Има и много чужди имена в последните десет години в първата тройка са – Никол, Мария и Виктория, които постоянно си разменят местата. В последните години Виктория е номер едно“, обяснява в интервю в БНР доц. Влахова.
Повече за един друг проект, свързан със създаването на топонимен речник – чуйте в звуковия файл.
Отпадъкът е ценен разказвач на механизмите, които движат дадено общество – пресечна точка между природно и културно, локално и глобално. Боклукът разколебава границата между това, което е мое, и това, което не е, между полезно и вредно, приемливо и неприемливо, определено и неопределено. Кой притежава отпадъците, има ли "добър" отпадък и дали..
Евелина Аврамова е майка, журналист и учител, която освен на своите деца посвещава живота си на българските деца в чужбина. Тя е говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина , основател и ръководител на българското неделно училище "Васил Левски" , което има филиали в трите германски града Кайзерслаутерн, Хомбург и Саарбрюкен. В..
За кризата в съвременната демокрация, лидерството днес, опита за покушение над кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп – разговор с Енчо Господинов , дипломат, хуманитарист, легендарен журналист и военен кореспондент, бивш генерален директор на МКЧК. По повод атентата срещу Тръмп, бивш американски президент и настоящ кандидат за същия..
Наталия Недялкова и Мартин Христов от софийския квартал Филиповци са съвсем млади, не само в градинарството. Желанието им за работа и за знание е искреното и истинско желание на младостта и това е достатъчно повече от достатъчно условие за изграждането на малката им зеленчукова ферма в близост до гр. Годеч. Стремежът им за чиста храна е..
Провалът като стъпало към успеха разглежда и третото издание на Master The Failure, което предстои на 16 юли . За грешките, уроците и самоусъвършенстването – разговор в "Нашият ден" с Анна Грозданова , организатор на събитието. Грозданова завършва специалност "Хотелиерство и туризъм" в Кипър, след което разработва успешни заведения в София и..
За пореден път в Банкя се провеждат традиционните празници Горешляци , посветени на минералната вода, здравето и дълголетието. Този път събитието..
Какво се крие зад прецизното нападение на болницата "Охматдит" в Киев? Какво лежи под останките ѝ? Какво представлява пактът "Украински договор" в помощ..
Литературата оживява на фестивала "София Моно", който ще подари на жителите и гостите на столицата летни театрални вечери. Спектаклите в програмата,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
