Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

3 март – епизоди от живота на едно българско знаме

Снимка: НВИМ, архив

В деня на Националния ни празник представяме историята на едно от българските бойни знамена-реликви, под което четвърта дружина на Българското опълчение участва в боевете при Шипка и Шейново.

Историята разказа в „Нашия ден“ Лилия Криворова, старши експерт в направление „Експозиционни и образователни дейности“ на НВИМ:

„Знамето на горнооряховските въстаници от 1876 е сред най-ценните реликви, съхранявани в знаменната колекция на Националния военно-исторически музей. То е ушито в навечерието на Априлското въстание в Горна Оряховица от председателката на женското дружество просвета в града, Елена Грънчарова и нейните сестрите Вангели и Замфири Писареви и братовчедка им Зойка Обрешкова, които изработват общо три знамена за въстаниците от Горна Оряховица, Лясковец и Севлиево.

Специално знамето на Горнооряховската въстаническа чета е определено да бъде главно знаме на Търновския революционен окръг. То е с размери 160 на 123 сантиметра, изработено е от зелен копринен плат и украсено със сърмени ресни по края. От лицевата му страна, на тъмнозелен фон с маслени бои е нарисуван позлатен коронован лъв с избродиран надпис над него „Свобода или смърт“, а под него е избродирана 1876 година. На обратната страна на знамето е пришит кръст от бял копринен атлас. То обаче не успява да участва в Априлското въстание.

В резултат на предателство на 26 април 1876 година двамата войводи на горнооряховската чета са арестувани, непосредствено преди обявяване на въстанието и са затворени в търновския конак, където е отнесено и плененото знаме на четата“, разказва тя в интервю за БНР.

Друго интересно нещо, което Лилия Криворова разказа в ефира на “Нашият ден“ е как това знаме става знаме на Четвърта дружина от българското опълчение, която е под командването на генерал Гурко по време на Руско-турската война.

“Задачата на предния отряд, ръководен от ген. Гурко е да овладее старопланинските проходи и да навлезе в южна България. С приближаването на отряда към Търново турските власти напускат града, а няколко младежи от Горна Оряховица влизат в конака, за да търсят захвърленото там преди повече от година революционно знаме.

С него на 25 юни търновското духовенство и жителите на града посрещат частите от предния отряд при Преображенския манастир, след което го предават на командира на отряда генерал Гурко, с молба да го връчи на една от опълченските дружини. Два дни след освобождението на Търново на 27 юни 1877 година, въстаническото знаме е осветено и тържествено връчено от генерал Гурко на четвърта дружина от Българското опълчение.

Интересен факт е, че това знаме става единственото опълченско знаме, което е изработено в България, и което участва в реални бойни действия. То предвожда 4-та дружина на Българското опълчение в епичните августовски боеве на Шипка през август 1877 година и при превземането на шейновския укрепен лагер в края на декември същата година.

След Освобождението на България, знамето, заедно с останалите знамена на Българското опълчение, се съхранява в прочутата зала на царския дворец, а през 1946 г. става част от фонда на Историческия музей.

Съхранението на тези знамена – реликви изисква специални условия и грижи, тъй като един от основните увреждащи тъканите фактори е светлината. Поради тази причина те се показват рядко пред посетители.

За последен път оригиналът на знамето на Горнооряховските въстаници е излагано през 2018 и 2022 г“,  разказа тя в ефира на “Нашият ден“.

Целия разказ за историята на знамето може да чуете в звуковия файл.

Снимка: НВИМ
По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47