В памет на Георги Чаушов

На 84-годишна възраст почина художникът Георги Чаушов. Известен е с карикатурите си във вестник "Стършел" – сатирични графики, наситени с безкомпромисна ирония във времена, в които единици си позволяваха вътрешната и външна свобода да критикуват тоталитарния режим. Карикатурите му съдържат много философски пластове – затова са актуални и днес, едни философски притчи, с особена ирония, понякога изказана в на пръв поглед наивна рисунка. Ще бъде запомнен с таланта си, с характера си, с величието и гениалността си като мислител. 

Карикатурата му "Хайдушко хоро", публикувана през ноември 1989, предрича с остра яснота бъдещето на България – Тодор Живков се спъва и полита надолу, все още размахвайки бялата кърпа на водач (превърната в бяло знаме), а неговите съпартийци продължават танца, криейки лицата си с куфарчета и укази, някои от тях се отдалечават по чорапи.

Георги Чаушов създава и знаковият тъмнокос Сънчо, летящ през пролетта с щъркели. Автор е на книгите "Въведение в триализма", "Физическата Вселена", "Моят непривичен свят" и "Измислици". Съпруг е на нашата колега Ивайла Александрова.

Ето какво сподели писателят Михаил Вешим в "Артефир":

"Той беше човек с особено и невероятно чувство за хумор – Чаушово чувство за хумор... В онези несвободни времена той беше един свободен човек. Георги Чаушов е карикатурист от ранга на Бешков. Не само художник, а и мислител. Много съм се чудил защо той напусна "Стършел" и излезе от българската карикатура. Той беше и много чепат характер, защото, както е казал Далчев, "има много таланти, но малко характери в българската култура". На Чаушов принадлежи една крилата мисъл, че работата в "Стършел" превръща гения в талант. Може би той не искаше да се превърне в талант, а да остане гений... Остана си, обаче го забравиха... Не само времето, но и занаятът на сатирика е такъв – мигновена реакция на случващото се. Но никой не се сети за него тези 30 години, докато се оттегли в едно севлиевско село (Бериево), за да мисли върху философски проблеми, които ги има в тия три негови книги. Особен човек беше – такъв българин рядко се ражда, търсещ човек. Отиде си забравен – малко по български."

За своя приятел си спомня и писателят Емил Андреев:

"Като автор философ, той влезе в едни много сериозни дълбочини – той създаде т.нар. "идеология на триализма" – светът като триада.  Много сериозни и дълбоки книги. Той беше човек на Вселената, за мен Георги Чаушов е един наистина гениален човек и все повече ще бъде преоткриван. Георги беше едно уникално същество и беше и пример за подражание, защото никога не се оплакваше. Да, заслужаваше да му бъдат дадени награди... Но той беше достоен мъж. И остаря като катедрала. Величав човек!"

Светла му памет, или както казват сатириците, Смешна му памет!