110 години от превземането на Одринската крепост – защо е важно да помним?

На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българската армия постига една от най-славните победи в историята си – превземането на Одринската крепост. По онова време Одрин е смятан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград. Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.

Обсадата и щурмът на града струват на победителите общо 18 282 жертви (убити, умрели, ранени, безследно изчезнали), повечето от които – българи.

На 12 април е подписано примирие, а на 30 май1913 г. Лондонският мирен договор.

Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждават българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г. Обсадата е известна с едни от първите случаи на действие на бойна авиация в света.

• Балканските войни – възторг, покруса, опит

“Паметта е това, което ни държи здраво към корените и отечеството. Имаме задължение към предците. Това, което сме днес, е получено наготово, ние участваме в него, но в голяма степен го и унищожаваме с прекалените си амбиции. Другото ни задължение е да помогнем на младите хора да се ориентират“.

Това каза в интервю за БНР  Стоян Райчевски, председател на фондация "Българска памет – братя Диневи".

• Слава и сълзи

На 13 март 1913 г. Втора Българска армия превзема Одринската крепост…

Според Райчевски има много победи в българската история, но специално тази при Одрин е останала много знакова поне в предишните поколения. Той подчертава още, че трябва да се помни, защото редом с победата и величавите моменти идват и грешките и паденията:

“Два месеца след прославата на българското име следва разорението на тракийските българи, следва едно грешно решение, което не е безоснователно, където България е поставена в много тежка ситуация, защото след жертвите, които даваме, се оказва, че нашите съюзници овладяват българските земи в Македония и Беломорието."

“Звучи малко банално това, че без минало нямаме бъдеще, но нямаме и настояще. Настояще без минало е като дърво без корен. Миналото е онова, което ни държи, крепи и ни показва накъде да вървим“, заявява още Райчевски в ефира на “Нашият ден“ и допълва:

“Балканската война завършва с Лондонския мирен договор, а той очертава границите на България по-широки и по-големи от Санстефанския."

Защо е важно възстановяването именно на войнишките паметници и защо фондация "Българска памет - братя Диневи" на предприемачите Йордан и Динко Диневи реши да даде пример и всяка година да възстановява  паметниците, съхраняващи българската войнишка слава - можете да чуете целия разговор в звуковия файл.