Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Добрия сън няма как да го изработим или купим

Снимка: Pexels

Едва ли можем да излекуваме всички тревоги и неприятности с хубав сън, но посрещаме предизвикателствата на деня значително по-добре, ако сме се наспали хубаво.

Подобно на затлъстяването, недоспиването не е заболяване, то повлиява негативно, усложнява и утежнява всяко друго оплакване или заболяване, което вече имаме.

Благодарение на съвременните технологии и на сомнологията – онзи клон от науката, който изследва съня – знаем, че пестенето от сън в името на продуктивността всъщност никак не е продуктивно – нито за нас, нито за работата, която вършим. Симптомите на недоспиването напомнят тези на алкохолно опиянение – а това едва ли е най-добрата нагласа.

Въпреки натрупаните знания за важността на съня за редица аспекти на физическото, менталното и душевното ни здраве, се оказва, че "76% от българите имат проблемен сън. Това означава, че над 2 милиона българи не се наспиват добре. Това се дължи на често будене през нощта (38%), трудно заспиване вечер (20%), тревожност дали и как ще спят през нощта (12%)", данните са от проучване на агенция "Прагматика и isleep".

Редица фактори като светлинното замърсяване и синята светлина на екраните пречат на заспиването, наред с напрежението и стреса от деня, затова все повече се говори за хигиена на съня.

Сънят няма как да го изработим или купим. Опитът активно да го постигнем е контрапродуктивен. "Активният опит да заспим не води до добър резултат, напротив по-скоро трябва да се отпуснем и някак да постелим червения килим, по който сънят да дойде, казва доц. д-р Кирил Терзийски.

Нямаме склад на съня – от който да вземаме, да теглим на кредит и после да запълваме дефицитите и да възстановяваме баланса, напротив редовният сън – лягането и буденето по едно и също време подпомагат добрия сън.

Ако гледаме повече децата и следим какво правят те преди да попият лошите навици от нас – би било добре за всички ни“ – казва още доц. д-р Терзийски, който ще бъде лектор на събитието The Mighty Brain (Могъщият мозък) на Рацио на 28 март.

Доц. д-р Кирил Терзийски е ръководител на Комплекса за транслационни невронауки в МУ Пловдив. Преподавател е по патофизиология в същия университет, а освен това е и сертифициран сомнолог. Част е от екипа на Сомнолог – лаборатория за изследване на съня, има над 30 публикации с изследвания по темата.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мира Баджева: В Малави мухата цеце не е изчезнала

В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..

публикувано на 06.02.25 в 17:25
Екатерина Христова, адв. Йорданка Бекирска, Цвета Николова и д-р Благородна Макева

Родителските войни и децата

Бежански вълни, ковид криза, бежански вълни, война в Украйна, война в Близкия изток, още бежански вълни - това е светът ни от няколко години насам. И като последици – кризи в почти всички области на живота. Най-видими са икономическата и социалната. България не прави изключение. В страната ни се увеличиха неравенството, бедността, социалните..

публикувано на 06.02.25 в 15:35
Акад. Владимир Овчаров

Той, тя или то...?

Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането на видовете полова принадлежност, бяха обект на разговор за транссексуалните хора и особеностите на тяхното физическо и психично здраве. Заедно с госта – акад. Владимир Овчаров, акцентирахме..

публикувано на 06.02.25 в 09:05

Цената на паметта

Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни.   Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..

публикувано на 05.02.25 в 18:46

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08