Д-р Илия Вълев: Финансирането често е недостатъчно, за да разгърнем добре музейния разказ

На 18 май отбелязваме Международния ден на музеите, честван за първи път преди повече от 40 години. Целта на празника е да се повиши информираността и ролята на музеите в обществото, защото музеите са важно средство за културен обмен, обогатяване на културите и развитие на взаимно разбирателство и сътрудничество между народите.

През 1978 г. за първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата "музей" идва от латинската дума "museum", която е от гръцки произход и произлиза от "mouseion". "Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.

В интервю за БНР д-р Илия Вълев, гл. ас. в Етнографския музей при Института по етнология и фолклористика на БАН, коментира ролята и важността на музеите в настоящето.

Според него сме загубили своите идеали и идентичност, той смята, че по тази причина хората са започнали да търсят тази идентичност в историята и в националните ни герои. По думите му загубата на идентичност може да се дължи на динамичната съвременност, а може и на наличието на няколко кризи, които имаме не само в България, но и в световен мащаб. “Търсим идеала, но все още се лутаме“, казва той.

“Музеите са място, където част от нашата памет и идентичност се съхраняват“, казва д-р Вълев. В предаването той споделя и това, че финансирането им не е достатъчно, за да могат да реализират пълния си потенциал. Често музеите трябва да правят компромиси и да спестяват от нещата, които трябва да направят, за да разкажат музейната история в цялата пълнота на събитието. 

Един от проблемите, свързани с употребата на историята, е крайният национализъм. Той води до изкривяване на историята и злоупотреби с исторически факти. Д-р Вълев посочва, че често срещаме доста "лаическо" интерпретиране на историята.

“Историята показва грешките, които сме правили в миналото. Важно е да се стремим да не ги повтаряме. Музеите ни предоставят възможността да се сближим с историята и да се научим от нея. Те са място, където можем да се впишем в по-голямата картина на човешкото развитие“, посочва той в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.