Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

1876-а – между историята и митологията

Лобното място на Христо Ботев
Снимка: Wikipedia

Априлското въстание и последвалите го трагични събития още отекват в историческата наука, литература и масово съзнание с героичен, но и болезнен резонанс. У някои това са поводи за национална гордост, у други – за нещо като национален мазохизъм. Кой е убил Ботев, кой предава тази или другите чети – множат се хипотезите, а историческата наука се въздържа от категорични отговори, и съвсем справедливо.

Разговаряме с историците професор Пламен Митев, професор Петко Петков и писателя Димитър Томов, наскоро издал книгата "По времето на неизгубените следи" за въстанието, Ботевата чета и съдбата на четниците ѝ в светлината на фактите и многобройните несъответствия. 

Според професор Пламен Митев историческият романтизъм е донякъде присъщ и на историята ни като наука, но то е съвсем естествено предвид липсата на убедителни архивни доказателства. Професор Петко Петков изтъква участието на великите сили в събитията, белязали новата ни история, а Димитър Томов разказва за ролята на чистото художество в постигането на немалка част от историческата истина.


По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Родният замък на Батенберг – място за поклонение и за сватби

Замъкът Хайлигенберг се намира южно от Франкфурт на Майн и близо до Дармщат.   Но не само природните красоти и архитектурата са интересни за българите, посетили провинция Хесен и отскочили до Хайлигенберг. В имението там е роден първият български владетел след освобождението през 1878 година – княз Александър фон Батенберг. Д-р Зигрун Комати е..

публикувано на 27.09.23 в 08:35

Прозорци към подземния свят в Нощта на учените

Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света. Има ли какво още да се открива или пещерната..

публикувано на 26.09.23 в 10:15

Еврика! Успешни българи: Радина Бодурова

"Когато сложих униформата, започнах да мисля като по-зрял човек", казва Радина Бодурова. Тя е студентка в четвърти курс във Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, нейната специализация е щурман и ръководител на полети. В началото на тази година тя получи   голямата награда "Студент на годината", която се връчва от..

публикувано на 25.09.23 в 17:05

Палави делфини, пищящи стриди и гигантски костенурки в Оман

Представете си: лодката пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали. Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани от бебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш..

публикувано на 25.09.23 в 08:20

Смирненски като емблема на противоречивата българска история

125 години от рождението и 100 години от смъртта на едно от най-талантливите български пера – роденият в Кукуш Христо Измирлиев. Разсъждаваме за историята на страната, видяна в огледалото на творчеството, но и на живота на нашите класици. Често те са придърпвани за идеологическа употреба, често след това – компенсаторно отричани с обратен знак...

публикувано на 21.09.23 в 10:35