Заплатите на работещите в Националния осигурителен институт ще бъдат увеличени от 1 август с 15 процента – това стана ясно на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която прие на второ четене Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 година.
“Това не е бюджет, това е проста аритметика, в която няма нито политика, нито реформи“, казва експертът и допълва:
“А без политика и реформи, не може да се създаде истински бюджет. Работата е там, че ги няма по простата причина, че самото правителство, което само преди два дена, се мъчеше да прави някакъв отчет за своята дейност, няма управленска програма“.
Според нея това се вижда и от изследването на Националния статистически институт – 75% от домакинствата не могат да покрият разходите си.
“Пенсионерите получиха 12% увеличение, но 90% от тях са под чертата, защото за издръжката на един човек са необходими 1204 лв.“, казва още тя.
За административна реформа и ефективно управление депутатите одобриха 297 млн. лева извънредно, като МВР получи 175 млн. лева…
“Депутатите утвърдиха и някои други увеличения. Те увеличиха парите за здравеопазване, но намалиха относителния дял на парите спрямо БВП за образование“, казва тя.
Според експертът това демонстрира едно решение “без идея, мисъл и програма, а за реформи изобщо да не говорим“. Най-голямата трагедия е, че “човекът, който прави бюджет явно не знае как се прави бюджет“.
“Най-страшното е, че ако наистина има ротация в това правителство, същият човек, със същия екип ще направи и бюджета за 2024 г. Това направо е контрапродуктивно, защото после като дойде правителството на Борисов, ще трябва да работи с този бюджет. В самата 3-годишна бюджетна прогноза няма идея за реформи. Трябва да се мисли компактно и с перспектива“, заявява експертът.
Чуйте разговора в звуковия файл.В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg