Преди дни, кметът на град Хисаря инж. Пенка Ганева и екипът по осъществяването на проекта представиха проекта "Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) - перлата на балнеолечението в Римската империя". Въпреки интересната историческа стойност и важността на проекта, той беше забавян със шест години. Какво включва проектът, какъв е проблемът, довел до това забавяне и защо е важно да бъде осъществен? Тези въпроси бяха обсъдени с кмета на град Хисаря инж. Пенка Ганева и доц. д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря и ръководител на археологическите дейности на проекта в ефира на предаването “Нашият ден“.
Диоклецианопол (днес Хисаря) е основан от император Диоклециан в края на III век. Римляните оценили природните дадености, местната флора и фауна, и не на последно място, разбира се, лечебните свойства на водата. През 293 година градът получава статут на град и името Диоклецианопол. Тогава той е опасан с мощна крепостна стена, за която се твърди, че е една от най-добре запазените късноримски отбранителни системи на територията на България.
След около век, към средата на V век, градът претърпява големи разрушения в следствие на хунските нашествия. Сринати са две от крепостните порти. В края на VI и началото на VII век градът преживява ново разрушение.
Според кмета на град Хисаря инж. Пенка Ганева, забавянето на проекта се дължи на многото преработки, които е трябвало да направени по него след одобрението от Министерство на културата. Първоначалната версия не е била одобрена от гражданите, ръководството на проекта, и самото Министерство на културата. Сега инициаторите се надяват, че ще успеят да спазят срока за осъществяването на проекта.
Изключителният исторически и археологически интерес на Диоклецианопол и значимата роля, която градът изиграл в римската провинция Тракия, превръщат проекта в много значим.
Сега, след години на забавяне, организаторите на проекта се надяват да завършат реставрацията и консервацията на археологическите обекти, които са важна част от историческото наследство на Хисаря. Затварянето на Южната порта, за времето на реставрацията, е необходимо, за да се осигури сигурност на изпълнението.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Доц. д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря и ръководител на археологическите дейности на проекта, споделя, че когато се спомене за курорта "Хисаря", на преден план изпъкват два основни фактора: минералната вода и уникалните крепостни стени. В предаването той потвърждава още, че през втори век това селище е било обявено за селище с особен статут, а минералната вода е била основната причина, която е привела хората да се заселят в този район. В течение на времето, селището продължавало да се развива, като през римската епоха ставало един от най-големите градове в Тракия под името Диоклецианополис.
Въпреки трудностите и забавянето, кметът на града инж. Пенка Ганева изразява увереност, че ще успеят да спазят срока за осъществяване на проекта, който се очаква да придаде ново лице на историческия курорт “Хисаря“ и да го направи още по-привлекателен за местни жители и туристи.
Проектът "Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) - перлата на балнеолечението в Римската империя" не само предоставя възможност за разкриване на богатата история на града, но и създава възможности за развитие на туризма в района. Историко-археологическата стойност на находките и археологическите обекти съчетана с природната красота и минералната вода, правят Хисаря уникален курортен и културен дестинация.
Чуйте разговора в звуковия файл.
България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон . Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство. Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в..
Всички, които се занимават професионално или като доброволци с хора в нужда, се натъкват на един неизменен факт – че наред с конкретните материални потребности, почти наравно с тях, а понякога и в по-голяма степен, изпъква необходимостта на човека да бъде познат, признат и обикнат. Забелязала го е и Катя Кутянова , доброволец и организатор на..
Незаконно и опасно строителство в центъра на София – на бул. "Христо Ботев" № 73 вече 4 месеца изправя жителите на района пред усещане за безизходица. Какви проверки са извършили институциите – в "Законът и Темида" разглеждаме частния случай на Велина Иванова от София. След отправена покана към представител на община "Възраждане", чуваме..
В "Законът и Темида" дългогодишният консултант на предаването д-р Орлин Колев , експерт по конституционно право, отговаря на слушателски въпроси в ефир. Допустимо ли е искането за отлагане връчването на втория мандат от президента? В отговора си д-р Колев се позовава на чл. 99 от Конституцията – разпоредбата, която овластява..
Срещаме слушателите на предаването "Нашият ден" с един невероятен клас от СМГ "Паисий Хилендарски", постигнал среден успех на матурите 99,32 точки от възможни 100 . Класният ръководител и учител по математика г-жа Елена Киселова разказва за пътя към блестящия резултат, в който не липсва критика към българската образователна система. От общо..
Срещаме слушателите на предаването "Нашият ден" с един невероятен клас от СМГ "Паисий Хилендарски", постигнал среден успех на матурите 99,32 точки от..
Над 300 участници от 8 държави пристигат в старопрестолния град за 26-ото издание на Международния фолклорен фестивал "Велико Търново". От 20 до 27..
Гост в "Нашият ден" е Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език. Спадони завършва магистърска програма "Преводач-редактор" в Софийския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg