Преди дни, кметът на град Хисаря инж. Пенка Ганева и екипът по осъществяването на проекта представиха проекта "Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) - перлата на балнеолечението в Римската империя". Въпреки интересната историческа стойност и важността на проекта, той беше забавян със шест години. Какво включва проектът, какъв е проблемът, довел до това забавяне и защо е важно да бъде осъществен? Тези въпроси бяха обсъдени с кмета на град Хисаря инж. Пенка Ганева и доц. д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря и ръководител на археологическите дейности на проекта в ефира на предаването “Нашият ден“.
Диоклецианопол (днес Хисаря) е основан от император Диоклециан в края на III век. Римляните оценили природните дадености, местната флора и фауна, и не на последно място, разбира се, лечебните свойства на водата. През 293 година градът получава статут на град и името Диоклецианопол. Тогава той е опасан с мощна крепостна стена, за която се твърди, че е една от най-добре запазените късноримски отбранителни системи на територията на България.
След около век, към средата на V век, градът претърпява големи разрушения в следствие на хунските нашествия. Сринати са две от крепостните порти. В края на VI и началото на VII век градът преживява ново разрушение.
Според кмета на град Хисаря инж. Пенка Ганева, забавянето на проекта се дължи на многото преработки, които е трябвало да направени по него след одобрението от Министерство на културата. Първоначалната версия не е била одобрена от гражданите, ръководството на проекта, и самото Министерство на културата. Сега инициаторите се надяват, че ще успеят да спазят срока за осъществяването на проекта.
Изключителният исторически и археологически интерес на Диоклецианопол и значимата роля, която градът изиграл в римската провинция Тракия, превръщат проекта в много значим.
Сега, след години на забавяне, организаторите на проекта се надяват да завършат реставрацията и консервацията на археологическите обекти, които са важна част от историческото наследство на Хисаря. Затварянето на Южната порта, за времето на реставрацията, е необходимо, за да се осигури сигурност на изпълнението.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Доц. д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря и ръководител на археологическите дейности на проекта, споделя, че когато се спомене за курорта "Хисаря", на преден план изпъкват два основни фактора: минералната вода и уникалните крепостни стени. В предаването той потвърждава още, че през втори век това селище е било обявено за селище с особен статут, а минералната вода е била основната причина, която е привела хората да се заселят в този район. В течение на времето, селището продължавало да се развива, като през римската епоха ставало един от най-големите градове в Тракия под името Диоклецианополис.
Въпреки трудностите и забавянето, кметът на града инж. Пенка Ганева изразява увереност, че ще успеят да спазят срока за осъществяване на проекта, който се очаква да придаде ново лице на историческия курорт “Хисаря“ и да го направи още по-привлекателен за местни жители и туристи.
Проектът "Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) - перлата на балнеолечението в Римската империя" не само предоставя възможност за разкриване на богатата история на града, но и създава възможности за развитие на туризма в района. Историко-археологическата стойност на находките и археологическите обекти съчетана с природната красота и минералната вода, правят Хисаря уникален курортен и културен дестинация.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
