"Великденско вино" се постави на сцената на 39-ата "Аполония" в Созопол. Публиката на Празниците на изкуствата гледа Владо Пенев в ролята на поп Кръстьо Никифоров, обявен за предателя на Левски.
"Това е пиеса, която се занимава с някакви много основни въпроси на съществуването, на идентичността и на моралната идентичност, защото и такава има" – каза в "Артефир" режисьорът на постановката Явор Гърдев. – "Мисля, че това е главното за поп Кръстьо, това е нещото, с което той не може по никакъв начин да се съгласи, не може да се успокои по отношение на него – дали е предател, или не е предател. Това става централен въпрос на съществуването му и по някакъв начин го мъчи до края на дните му."
Драматург на постановката на Народния театър е Константин Илиев, а сценограф – Павел Койчев. Историята в нея ни разказва за един ден от живота на поп Кръстьо, ден, в който питането "Защо му е тоз живот?" не го оставя на мира.
Сутринта на Великден църквата "Успение Богородично" в Ловеч, в която той служи, е празна и литургията не може да се състои. Виното - Христовата кръв, и хлябът - Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо Никифоров е предателят на Левски, е накарал всички жители на града да отидат в другата църква. Без значение дали обвинението е вярно или не. Поп Кръстьо е останал сам със своя ням клисар и не спира да говори за онова, което тормози душата му. Той е изпаднал в морално базова дилема, която се оказва непреодолима.
Според Явор Гърдев, за да узнаеш дали си предател, е много важно преди всичко да разбереш дали всъщност си бил лоялен на нещо. Точно този аспект на нещата прави ситуацията на поп Кръстьо сложна, защото той е бил много деен член на Революционния комитет и лоялен човек на Левски.
"Това е използвано по един великолепен начин от драматурга Константин Илиев, който разгръща своята фикция около това, което се случва, върху много точни обстоятелства от живота и на Левски, и на поп Кръстьо. Така че тази фикция става максимално правдоподобна, макар отново да нямаме достатъчно информация, за да знаем какви точно са били дилемите и дали поп Кръстьо има нещо общо с предателството. Във всеки случай обаче дори и да няма, има една такава поредица от обстоятелства около него, която той през цялото време, възстановявайки в съзнанието си, започва да разбира по какъв начин е подпомогнала пленяването на Апостола и започва да се чувства виновен – независимо от това дали самият е пряко предател, или не е – и за един вид неволно съучастие в това нещо. Това също е много мъчително, защото ако знаеш, че нещо е могло да бъде предотвратено, ако си действал по друг начин, тогава също моралният казус е много тежък, а неговият е такъв", допълни Явор Гърдев.
Според него това е тема, която ангажира дори най-нехайните към собствената си история или историята на собствения си народ хора. Тя е паралел с един много голям наратив – този за Христос, и когато тези два разказа се срещнат по начина, по който ги среща Константин Илиев, това поражда любопитство и пиетет.
Това, което занимава най-много режисьора по отношение на темата, е по какъв начин е възможен в днешно време този каноничен исторически наратив, с който сме свикнали, и доколко той може да бъде ревизиран и преоценяван. Гърдев е на мнение, че много хора се страхуват от ревизиране на историята, а тя всъщност е точно това – една постоянна ревизия. Тя никога не успява да съвпадне със събитието и пряко да го отрази, а винаги е постфактум, поради което се превръща в разказ, чиято степен на съответствие с това, което действително се е случвало, много варира.
В звуковия файл Явор Гърдев говори още за:
- двойнствената функция на виното;
- изборът да съпреживееш случващото се на сцената;
- и за това трябва ли да се притесняваме от степента на вулгаризация на свещеното.
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..
Една от структуроопределящите рубрика в "Голямата къща на смешните хора" е "Животът ни като виц". Този път повод за виц е появилата се за пореден път вест, че грандиозен комплекс от 50-метрови небостъргачи ще се строи на площ от 50 декара край булевард "Черни връх". Причината вестта, че и във Варна се канят да изсекат 5 декара горичка в местността..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg