Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изкуственият интелект през 2023: Резултати и предизвикателства

| обновено на 15.12.23 в 09:46
Снимка: Pixabay

Изкуственият интелект (ИИ ) се е превърнал в неизменна част от нашата съвременна действителност и това става все по-ясно с всяка изминала година. Неотдавна ИИ  беше научен да играе шахмат срещу човека и това се смята за малка стъпка в напредъка на технологията. Днес обаче ИИ изпълнява широк спектър от задачи, които включват отговаряне на въпроси, създаване на изображения, превод на езици и дори автоматично управление на превозни средства.

Доброслав Димитров, водещ експерт в областта на изкуствения интелект и председател на БАСКОМ , сподели своето мнение в ефира на “Нашият ден”.

Според него, за да се разбере колко бързо напредва ИИ, е достатъчно да се обърне поглед към софтуерната индустрия. По последни данни над 50% от софтуерните компании използват ИИ на всекидневна база. Това означава, че ИИ  е станал неизбежен инструмент в разработката на софтуерни приложения и услуги.

По неговите думи, интересното тук е, че самият ИИ, който се използва в момента, се развива и променя в реално време. Този процес на промяна и обновление не зависи от човешката намеса. Данните, с които се обучава ИИ , се създават от самия ИИ, който претърпява непрекъснато обучение. Това означава, че първичните данни, използвани преди седем-осем години вече не са актуални, и този процес се ускорява с всеки изминал ден.

Адв. Десислава Матева споделя интересна перспектива за използването на ИИ. В началото беше трудно да се разбере какви възможности предоставя той, но постепенно се проявиха практически приложения на технологията, които промениха начина, по който се извършват различните процеси. Според нея изкуственият интелект не трябва да се разглежда като опонент на човека в творчеството или бизнеса. Той може да бъде полезен инструмент за подпомагане на иновациите и решаването на сложни задачи.

Според нея, въпреки този напредък, се налага да се поставят граници и ограничения върху използването на ИИ. Тя припомни, че президентът на САЩ , Джо Байдън, издаде указ, който насочва вниманието към необходимостта от регулация на ИИ. Европа също взе инициатива и разработи проект за регламент, който цели да установи хармонизирани правила за използването на ИИ. 

"Трябва да се сложат някакви граници и по отношение на самата технология. Формално погледнато указа на президента Байдън  изпревари ЕС  за възможностите за регулация на ИИ . Макар и в този указ да няма директна препратка към нормите, свързани с интелектуалната собственост, а по-скоро се дадесрок  на двете компетентни ведомства - за маркетинг патентите и авторското право - да направят мащабни проучвания по отношение на обектите на закрила, които се използват от системите за ИИ  и базовите модели. Чакаме тези проучвания в средата на другата година. В Европа, в началота  на тази година, се създаде въпросният проект за регламент за хармонизирани правила за използуване  на изкуствения интелект. Това е нормативен акт, който категоризира в различни рискови групи изкуственият интелект и създава едни критерии по отношение на съответните рискови групи", посочва тя.

Изкуственият интелект продължава да преформира начина, по който работим, учим и сътрудничим. Важно е да намерим баланс между възможностите, които предоставя ИИ, и рисковете, свързани с неговото използване. Не сме в състояние да спрем напредъка на технологията, но можем да я регулираме и насочваме, така че да служи на обществото и да предоставя ползи за всички нас.



По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12