Екологията през погледа на Малкия принц: Как се притежава роза?

Моралното оправдание на собствеността в екологически контекст и грижата за природата през погледа на Малкия принц. Как се притежава роза? В поредицата на "Нашият ден" проф. Стоян Ставру разглежда през литературен вектор темата за екологията и човешката намеса в естествените процеси на Земята.

Проф. Ставру е ръководител на секция "Социологически изследвания" в Института по философия и социология към БАН. Доктор по право, доктор на философските науки, съосновател и главен редактор на експертната правна система "Лексебра", той е инициатор и двигател на рубриката "Часът на етиката".

Как притежаваме? Отговорът на този въпрос, според проф. Ставру, е ключът към грижата за природата. Можем ли да притежаваме природата и да се грижим за нея, без това да се превръща в егоистично използване на ресурси? Романът "Малкият принц" предлага по един художествен начин решение на тази актуална дилема.

Порф. Ставру  започва разговора именно с цитат от романа на Екзюпери. В своя път Малкия принц среща Бизнесмена или "сериозния човек". Той "не се забавлява с празни приказки" и "няма време да мечтае". Това, което прави, е да брои звездите. Брои ги, защото ги притежава. Притежава ги, защото първи си е помислил да го направи. А какво значи да "притежаваш звездите". Според "сериозния човек" означава да се "разпореждаш с тях".  

Този художествен откъс проф. Ставру разглежда като пример за количественото отношение към собствеността. В глобалното общество притежанието е основен стремеж, често за сметка на природата. По думите на философа превръщаме природата в парченца хартийки и подобно на бизнесмена от "Малкият принц" ги прибираме и трупаме, за да ги притежаваме. Това проф. Ставру определя като един от етическите укори кък консумеризма, който е екологически ангажиран към опазването на природата. Философът не отрича множеството потребности на хората, които изискват употребата и притежанието на определен ресурс, но набляга на необходимостта от мениджмънт на тези потребности.

Планетата на Малкия принц неслучайно е малка. По този начин тя навежда читателя на мисълта за самата планета Земя. Тук ние сме зависими едни от други, ресурсите са ограничени и трябва да се научим да сме самодостатъчни. Проф. Ставру е на мнение, че този цивилизационен стремеж към растеж трудно може да бъде прекъснат и все още не съществува икономическа теория, която да работи в тази посока.

Неслучайно, след като изслушва Бизнесмена, броящ звездите, Малкия принц казва: "Аз притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам три вулкана, които чистя всяка седмица" – това е грижата, казва проф. Ставру.

"За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам, но ти не си полезен за звездите", заключва Малкият принц. В тези думи е закодирано още едно понятие – това за опитомяването – което героят доразвива в разговора си с Лисицата. Да опитомиш означава да се свържеш с другия и да бъдете потребни един на друг.

Такава, според философа, е и уникалната връзка на човешките същества със Земята. Не да притежаваме хартийки в чекмеджета, а да бъдем полезни. По този начин бихме полагали грижа и за себе си, като част от цялото – холистичен подход в екологията.

Проф. Ставру обръща внимание и на още един фактор във връзката човек-природа – поколенческия. Докато Малкият принц е сам на своята планета, в реалността съществуват така наречените "поколенчески аспекти" на екологическата етика. Как да се грижим за това, което сме наследили от нашите родители и което ще предадем на децата си? Професорът припомня култовата реплика на Лисицата от романа, която гласи: "Най-същественото е невидимо за очите". 

"Времето, което ние посвещаваме за грижата на природата, е един невидим процес. Това е част от патоса в екологията, част от сърцето", допълва той. Да "инвестираш време във времето на другите" е един нов начин за разпределение на времето и природата между поколенията, според проф. Ставру.

Всеки е отговорен за своята роза, но всяка роза има бодли. Природата не е безобидна и слаба в позицията си. Да приемем дивата природа като нещо, което не се нужда е от "броене", от превръщане, в нещо напълно безопасно – към това призовава проф. Ставру.

Той разглежда този въпрос и в исторически контекст, като дава за пример Томас Хобс, който  не вярва в човешката природа и изобщо в природата и нейната надеждност. Според английския емпирик хората трябва да се еманципират от природата в едно организирано, самостоятелно, защитено общество. Този подход е работил много дълго време и е бил изключително ефективен. Сега обратният процес за съхраняване на малкото непокътнати природни местности е една от битките на еколозите.  

Проф. Ставру е на мнение, че обществото прекалява в мероприятията, проектите за "спасяване" на природата  и преекспонира своята роля в процеса. Той заявява, че в съвременната екология това взаимодействие между субект и обект и свръхролята на човека в опазването на околната среда подлежат на отрицание.

Като пример Ставру цитира откъс от книгата "Къде да се приземим?" на Бруно Латур, според когото "изобщо няма околна среда"  и човек постоянно диша и взаимодейства с всички други природни елементи. Следователно няма как някой да се разпорежда с природата и да я "притежава", обяснява философът. Единственото, което хората могат да сторят, е да намерят правилните инструменти, с които да се впишат в нея.

Да слушаме розите, преди да тръгнем да правим екологически активизъм, обобщава проф. Ставру. Той припомня, че етимологичният корен на думите "екология" и "икономика" е общ, а днес те се противопоставят една на друга. Идеята на редица екологически теоретици е понятията отново да се свържат.

Въпросът как това да се случи, според проф. Ставру, е отворен или с други думи – "отговорът е в питането".

Правилната насока е да намерим път към "проприетарната" екология – тази, която минава през грижата в начина на притежание. А собствеността да бъде инклузивен акт, а не ексклузивен признак на абсолютна власт, каквато е в днешно време.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.