Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Часът на етиката" – съвместна рубрика на БНР и ИФС

Екологията през погледа на Малкия принц: Как се притежава роза?

Моралното оправдание на собствеността в екологически контекст и грижата за природата през погледа на Малкия принц. Как се притежава роза? В поредицата на "Нашият ден" проф. Стоян Ставру разглежда през литературен вектор темата за екологията и човешката намеса в естествените процеси на Земята.

Проф. Ставру е ръководител на секция "Социологически изследвания" в Института по философия и социология към БАН. Доктор по право, доктор на философските науки, съосновател и главен редактор на експертната правна система "Лексебра", той е инициатор и двигател на рубриката "Часът на етиката".

Как притежаваме? Отговорът на този въпрос, според проф. Ставру, е ключът към грижата за природата. Можем ли да притежаваме природата и да се грижим за нея, без това да се превръща в егоистично използване на ресурси? Романът "Малкият принц" предлага по един художествен начин решение на тази актуална дилема.

Порф. Ставру  започва разговора именно с цитат от романа на Екзюпери. В своя път Малкия принц среща Бизнесмена или "сериозния човек". Той "не се забавлява с празни приказки" и "няма време да мечтае". Това, което прави, е да брои звездите. Брои ги, защото ги притежава. Притежава ги, защото първи си е помислил да го направи. А какво значи да "притежаваш звездите". Според "сериозния човек" означава да се "разпореждаш с тях".  

Този художествен откъс проф. Ставру разглежда като пример за количественото отношение към собствеността. В глобалното общество притежанието е основен стремеж, често за сметка на природата. По думите на философа превръщаме природата в парченца хартийки и подобно на бизнесмена от "Малкият принц" ги прибираме и трупаме, за да ги притежаваме. Това проф. Ставру определя като един от етическите укори кък консумеризма, който е екологически ангажиран към опазването на природата. Философът не отрича множеството потребности на хората, които изискват употребата и притежанието на определен ресурс, но набляга на необходимостта от мениджмънт на тези потребности.

Планетата на Малкия принц неслучайно е малка. По този начин тя навежда читателя на мисълта за самата планета Земя. Тук ние сме зависими едни от други, ресурсите са ограничени и трябва да се научим да сме самодостатъчни. Проф. Ставру е на мнение, че този цивилизационен стремеж към растеж трудно може да бъде прекъснат и все още не съществува икономическа теория, която да работи в тази посока.

Неслучайно, след като изслушва Бизнесмена, броящ звездите, Малкия принц казва: "Аз притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам три вулкана, които чистя всяка седмица" – това е грижата, казва проф. Ставру.

"За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам, но ти не си полезен за звездите", заключва Малкият принц. В тези думи е закодирано още едно понятие – това за опитомяването – което героят доразвива в разговора си с Лисицата. Да опитомиш означава да се свържеш с другия и да бъдете потребни един на друг.

Такава, според философа, е и уникалната връзка на човешките същества със Земята. Не да притежаваме хартийки в чекмеджета, а да бъдем полезни. По този начин бихме полагали грижа и за себе си, като част от цялото – холистичен подход в екологията.

Проф. Ставру обръща внимание и на още един фактор във връзката човек-природа – поколенческия. Докато Малкият принц е сам на своята планета, в реалността съществуват така наречените "поколенчески аспекти" на екологическата етика. Как да се грижим за това, което сме наследили от нашите родители и което ще предадем на децата си? Професорът припомня култовата реплика на Лисицата от романа, която гласи: "Най-същественото е невидимо за очите". 

"Времето, което ние посвещаваме за грижата на природата, е един невидим процес. Това е част от патоса в екологията, част от сърцето", допълва той. Да "инвестираш време във времето на другите" е един нов начин за разпределение на времето и природата между поколенията, според проф. Ставру.

Всеки е отговорен за своята роза, но всяка роза има бодли. Природата не е безобидна и слаба в позицията си. Да приемем дивата природа като нещо, което не се нужда е от "броене", от превръщане, в нещо напълно безопасно – към това призовава проф. Ставру.

Той разглежда този въпрос и в исторически контекст, като дава за пример Томас Хобс, който  не вярва в човешката природа и изобщо в природата и нейната надеждност. Според английския емпирик хората трябва да се еманципират от природата в едно организирано, самостоятелно, защитено общество. Този подход е работил много дълго време и е бил изключително ефективен. Сега обратният процес за съхраняване на малкото непокътнати природни местности е една от битките на еколозите.  

Проф. Ставру е на мнение, че обществото прекалява в мероприятията, проектите за "спасяване" на природата  и преекспонира своята роля в процеса. Той заявява, че в съвременната екология това взаимодействие между субект и обект и свръхролята на човека в опазването на околната среда подлежат на отрицание.

Като пример Ставру цитира откъс от книгата "Къде да се приземим?" на Бруно Латур, според когото "изобщо няма околна среда"  и човек постоянно диша и взаимодейства с всички други природни елементи. Следователно няма как някой да се разпорежда с природата и да я "притежава", обяснява философът. Единственото, което хората могат да сторят, е да намерят правилните инструменти, с които да се впишат в нея.

Да слушаме розите, преди да тръгнем да правим екологически активизъм, обобщава проф. Ставру. Той припомня, че етимологичният корен на думите "екология" и "икономика" е общ, а днес те се противопоставят една на друга. Идеята на редица екологически теоретици е понятията отново да се свържат.

Въпросът как това да се случи, според проф. Ставру, е отворен или с други думи – "отговорът е в питането".

Правилната насока е да намерим път към "проприетарната" екология – тази, която минава през грижата в начина на притежание. А собствеността да бъде инклузивен акт, а не ексклузивен признак на абсолютна власт, каквато е в днешно време.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12