Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Коктейлният вкус на София

Дарко Ангелески и Петра Димитрова
Снимка: БНР

Майсторството и въображението в използването на различни аромати, съставки и текстури. Как се съчетават класически рецепти със собствени интерпретации? За коктейлната култура в България и вкусът на софиянеца – разговор в "Нашият ден" с  бар майстора Дарко Ангелески и съпругата му Петра Димитрова.  

Какъв е вкусът на София - розата, шипковото сладко или нещо друго?  

Петра отговаря: "Със сигурност за нас вече седем години, откакто барът е отворил, това е ракията. Ако в миналото тя е била "moonshine" – т.е. нелегално произведен алкохол – вече имаме изключително модерни напитки, които по нищо не отстъпват в рецепти, включително и на класически коктейли. Да покажем какво са Балканите в една чаша, според мен, тя задължително трябва да съдържа ракия."

Според Дарко, който е от Скопие, на Балканите има много малки разлики във вкусовете. Може би в Македония предпочитанията са по-традиционни, докато в България се залага на експериментирането с подправки и се развива и фюжън кухнята. По думите му и двата народа искат маса, на която може да се говори и пие в приятна, задушевна атмосфера.

Тъй като темата рано сутрин е алкохолна, Дарко разказва, че назад във времето, в някои части на света пиенето на коктейли сутринта е било начин да се ободриш. На мода са били коктейли от типа Corpse Reviver или Блъди мери. Днес хората се стремят към по-здравословен начин на живот и пиенето на алкохолен коктейл в ранните часове на деня не е съвместимо с това. Петра споделя: "Новите тенденции, които трябва наистина да отбележим, са свързани с това, че хората определено променят начина си на живот към по-здравословни опции. Low & No коктейлите са нещо, което наистина е тренд." 

На пазара вече се намират качествени безалкохолни дестилати, с които е възможно да се отговори на предпочитанията на клиента. Разбира се, безалкохолна ракия – няма.

"Вкусът на софиянеца" – новата концепция за коктейлно меню, която Петра и Дарко са разработили в сътрудничество с Фондация "Кредо Бонум" и Сдружение "Мулти култи колектив". Идеята е продължение на проекта за корици на имагинерното периодично издание "The Sofianer" – препратка към "The New Yorker". Вече две години организациите провеждат конкурс, в който различни художници пресъздават лицето на столицата такова, каквото е в техните представи. Петра и Дарко избират корицата на Калина Димитрова, която според тях  изразява и общата им визия за София.

Това, което Петра и Дарко наблюдават като собственици на бар е, че младите хора обичат дълги напитки .По-улегналото поколение, от своя страна, предпочита многопластови, комплексни, по-алкохолни коктейли. Голям интерес и към коктейлите с ракия дори от страна на чуждестранните гости. Ракията е едно от нещата, които ни отличават на вкусовата карта на света. В Европа масово младите хора не знаят какво е дюля, за тях това е нов вкус, казва Дарко.

 "Това е нашата история. Това са Балканите. Ако работим тук и искаме наистина да развиваме местните вкусове и да сме посланици, със сигурно ще бъдем посланици на нещо, което е част от нашата култура. Няма как да нямаме емоция към местните продукти и това, което е наистина характерно за нас.", заявява Петра.

Дарко е бил президент на Македонската асоциация на барманите, а Петра е била PR на българската асоциация. През 2015 година Световното първенство на Международната асоциация на барманите се проведе в София. Така се запознават и остават заедно, а пресечната точка се оказва София. Решават да направят спийкизи бар, какъвто до този момент в града няма. Дарко вече е притежавал такъв в Скопие. По време на Сухия режим в САЩ този тип тайни барове са място, където са се сервирали алкохолни напитки. В началото на века спийкизи културата се завръща в един модерен вариант- качествени питиета, приятна среда и контролиран достъп.

"Концепцията на спийкизи дава един много сериозен почерк на нещата, на атмосферата - как са облечени барманите, баланса и температурата на напитките. Във времето си направихме малка фабрика за лед, защото ледът е един голям процент от напитката.", обяснява бар майсторът. 

Петра има отговор на въпроса какво отличава бар културата у нас и по света: "Ние сме много млада бар култура. Бар културата има два субекта –този, който я създава, и този, който я потребява. При нас липсват качествени ролеви модели, с които да създаваме перспектива пред младите бармани. Ако погледнем Краля на негронито, Мауро Махджуб, който ни беше на гости, той започва като собственик на бар, посланик на марка, става историк на барманството. Има един професионален път, който можеш да проследиш, да се огледаш в него и да кажеш, че имаш перспектива в тази професия." 

Какъв коктейл би забъркал Дарко на слушателите? Един супер коктейл с ракия, разбира се. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Медиацията – предимства и въпроси

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елиза Николова, председател на Професионалната асоциация на медиаторите в България, консултант на "Законът и Темида", отговаря на слушателски въпрос. Георги Коларов от София. В какви случаи не е подходяща медиация? Стефка Сребрева от Варна. Какво трябва да направя, за да започна процедура по..

публикувано на 26.07.24 в 15:15
Лилия Старева и водещият на предаването - Божидар Александров.

"Морски приказки" за мечтатели и откриватели. И как водата може да е суха?

Лилия Старева, известен писател и фолклорист, представя своята нова книга "Морски приказки". Тази книга, насочена към малките читатели и техните родители, ни потапя в един магичен свят, където морето и неговите обитатели оживяват в приказки, изпълнени с фантазия и мъдрост. "Морски приказки" е първата книга на Старева, съставена от авторски..

обновено на 26.07.24 в 13:46
Проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Медиацията като извънсъдебно решаване на спорове – след решението на Конституционния съд

За медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове.  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, експерт по гражданско и търговско право, дългогодишен консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида": "Медиацията е един от способите, чрез които може по доброволен път да се реше един..

публикувано на 26.07.24 в 12:35

Академия за учители в български неделни училища. Какво ще научат преподавателите?

Академия за учители в български неделни училища се провежда в София. Домакин на инициативата е Френската езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разположена на бул. "Патриарх Евтимий" No 35. За първи път учителите ще имат възможност в рамките на една цяла учебна година да получат интензивна и продължителна експертна подкрепа, съобразена..

обновено на 26.07.24 в 12:13
Рибарят Тотко Ропотамски

Легендарният рибар Тотко Ропотамски и вдъхновението на Ченгене скеле

Много от нас са чували и посещавали рибарското селище Ченгене скеле до Бургас – едно живописно място, което привлича със своето очарование и автентичност. Наскоро, екипът на "Нашият ден" имаше възможността да посети Ченгене скеле на лодка, в компанията на човек, който е цяла легенда на Южното Черноморие – Тотко Ропотамски, известен и като..

обновено на 26.07.24 в 10:08