Стартира "Фестивал на мартеницата" в Пернишкото село Мурено

Според народните вярвания Баба Марта олицетворява слънцето и пролетта. Месец март неслучайно е наричан Женския месец и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

В миналото българите вярвали, че когато Баба Марта се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичайте, свързани с този ден и месеца като цяло, са посветени на омилостивяването на Баба Марта.

Поверието гласи, че на 1 март тя спохожда хората и посевите, облечена е в червен сукман, червени чорапи и червена забрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезе само в чиста и подредена къща, и по тази причина в края на февруари, семействата почиствали домовете си много старателно. Мартеницата е един от най-обичаните български символи.

В село Мурено, Община Земен, Област Перник на днешния ден започва "Фестивал на мартеницата". Началният час на този фестивал е на днешния 1 март от 11:00 часа в галерията на читалището.

Той се организира за първи път и е дело на Калоян Димитров, познат с артистичния псевдоним – Поло Оконе. Той е физик по образование, занимава се с философия, психология, пърформанс, рисува… Живее в селото от три години и има за цел да възроди културната дейност там, разработвайки проекти, свързани със социалната инфраструктура и общественото изкуство.

Взел е решение своето място и реализация в инициативата да намерят изложби, фестивали, социални инициативи, събития от съвременното изкуство, театри и музикални проекти. Идеята е събитието да стане част от ежегодния културен календар на Народно читалище "Никола Вапцаров 1949" в село Мурено.

В ефира на "Нашият ден" Калоян Димитров споделя, че  "Фестивалът на мартеницата" е част от културния календар на читалище “Никола Йонков Вапцаров“ на село Мурено. "Това е една моя инициатива, която исках да осъществя отдавна и сега имам тази възможност".

"Фестивалът съдържа няколко основни линии, които са задължителни за всеки такъв формат. Той е доста широк и обхватен, но когато си говорим за “Фестивала на мартеницата“, произведението от един артист е доста стеснено. Знаем, че имаме мартенички, които закачаме по себе си и такава инициатива може да се сведе до някакви по-битови неща“, казва той.

Неговото предложение за Фестивала е да се разшири формата колкото е възможно повече. Могат да участват артисти с творби в различни жанрове  – стихотворения, филми, инсталации, пърформанси. "Нямаме ограничение на формата". 

Тъй като е невъзможно да се съберат всички участници в един ден, той измисля форма на "неприсъствено участие". "Много хора ни пратиха произведения, които да сложим във Фестивала. Всички участват с много голямо желание, те просто участват, защото е много интересно да направиш нещо, свързано с този празник", посочва още Димитров.

Фестивалът на мартеницата в село Мурено представлява не само събитие за радост и общуване, но и начин да се оживи и подпомогне културният живот в селската среда. Освен това, инициативата на Калоян Димитров предлага разнообразие и интеграция на различни изкуства в един културен контекст, като по този начин обогатява и разнообразява преживяванията на участниците и посетителите. 

Чуйте разговора в звуковия файл.