Науката не се старае да бъде дискретна и често навлиза в личното пространство на великите личности. Една такава личност е Лудвиг ван Бетовен – представяме си го разчорлен, намръщен, мърляв и в същото време знаем, че е гений и приживе се е радвал на голяма популярност.
Никола Кереков разказва в "Нашият ден" за последното любопитно откритие, свързано с немския композитор – причината за смъртта на Бетовен, настъпила на 27 март 1827 година, когато той е бил 56-годишен.
Дълги години темата е обект на спор и спекулации. Освен че оглушава напълно на 48 години, известен факт е, че Бетовен е имал сериозни здравословни проблеми през целия си живот. Композиторът е имал личен лекар и средства за лечение, но за съжаление причините за болестта остават неизвестни. Ето защо преди смъртта си Бетовен подписва документ, с който се съгласява тялото му да бъде изследвано, за да спести мъките на други хора като него.
8 косъма от косата на Бетовен са запазени, благодарение на близки и колекционери, но само 5 от тях са автентични. Тези косми съдържат данни за последните 7 години от живота на композитора.
Гените, които учените разкодират, показват, че Бетовен е бил особено предразположен към чернодробна цироза, поради притежанието на специфичен ген. Изследването показва, че композиторът е заболял и от Хепатит Б, който също засяга черния дроб. Тази комбинация се оказва фатална и довежда до чернодробна недостатъчност – причината за смъртта на музикалния гений. Това обяснява свидетелствата, че в последните си години Бетовен е имал жълтеникав вид и отхвърля твърденията за отравяне с олово.
Причината композиторът да загуби слуха си остава загадка. Писмата на Бетовен са доказателство, че той трудно е възприемал загубата и дори е обмислял самоубийство, но чак след като завърши творбите си.
Генетичната археология разкрива и една пикантерия – Y-хромозомата на Бетовен не съвпада с тази на живите му роднини. Това означава, че някъде във времето се е случила изневяра и кръвта на композитора се е изгубила.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията "Добрите практики на фокус". Повече от 500 бяха гостите и лекторите които се включиха в..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg