Как читалището оформя живата тъкан между хората и как хората оформят неговия облик – както в миналото, така и днес. В "Нашият ден" гостува д-р Стела Ненова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, за да разкаже как се заражда потребността ѝ да стане част от живота на читалище "Бачо Киро – 1945".
Интересът на д-р Ненова към читалищната дейност е напълно професионален, тъй като тя има докторантура по "Антропология на народните изкуства и визуални форми". За подтика да изследва културно-просветната и социална функция на читалищната институция гостът в предаването казва: "Обичаме да се впечатляваме от неговата специфичност, от това, че е създадено преди 160 години през Възраждането от потребностите на българските общности във време, в което България не съществува на политическата карта на Европа. С неговия граждански характер се гордеем, с неговата многофункционалност. За мен беше интересно и важно да видя ролята на читалището като пазител на традициите, на фолклора на местно, локално ниво."
В проучването си д-р Ненова поставя акцент не само върху привнесения модел със светската култура, с официалната празничност, с ограмотяването в по-далечни времена, а и върху заварената, традиционна местна култура, която е пазител на ценностите. Тази култура постепенно отмира, спира да бъде такава неизменна част от бита, ежедневието и празничността на хората основно в селата. Именно тази тема обхваща дисертацията на д-р Ненова, като за целта тя събира ценна информация за връзката на читалището с фолклора и традициите, както и за историческия и съвременен облик на множество читалища из страната.
Д-р Ненова споделя, че в процеса на работа постепенно се заражда потребността да бъде част от ежедневието в едно читалище, да се потопи в читалищната действителност, да се срещне отблизо с хората и събитията, които срещат традициите със съвременните потребности на общността.
Първоначално д-р Ненова осъществява контакт със секретаря на читалище "Бачо Киро – 1945" Мариана Тончева и се включва в дейностите като самодеец. След време е включвана в Настоятелството на институцията, а сега вече е и негов председател, участвайки активно в читалищния живот.
"Читалището е като всеки отделен човек. Както хората съчетават различни качества, недостатъци, вървят по своя път в живота, който е различен и уникален, така и всяко читалище си има своя облик. Те много си приличат по начин на управление и граждански характер. Библиотеката, която читалището има задължение да поддържа, дейностите, свързани с школи, проектите. Но всяко читалище има собствен дух и той се определя както от работещите служители в него, така и от потребността, която проявяват или не хората, които са неговата общност", смята д-р Ненова. Разбира се, открояват се и разлики на ниво село-град, като в селата хората са по-отдадени на читалищната дейност, полагат повече грижа, а в градовете конкуренцията е по-голяма и общността е по-трудно уловима.
Д-р Ненова споделя за събитие, проведено от читалище "Бачо Киро – 1945" по идея на Ценка Кучева и Мирослав Братанов. "Читалището – хора и истории", събира спомени, летописи, албуми, архивни предмети и впечатления на хора от общността аз развитието на читалището, което догодина навършва 80 години, и активностите към него.
Не само в миналото, но и днес има динамика. Д-р Ненова разказва за част от дейностите, които предлага читалище "Бачо Киро – 1945" – фолклорен танцов клуб "Лилия" с ръководител етнолога д-р Евгения Грънчарова и певчески клуб "Българска песен" с ръководител Мария Александрова. Целта не е задължителната сценична изява, а по-скоро да се задоволи потребността на хората да общуват през музиката, танца и песента в една общност.
А общността е сърцето на едно читалище.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
"Литературните маршрути" са специално създадените от фондация "Прочети София" градски турове, водени от писатели, поети и изследователи. Днес поетесата Албена Тодорова ще заведе участниците в "кухнята на писането“, за да надникнат в творческия процес на писатели като Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Атанас Далчев. За предстоящия днес в..
Ден преди откриването на IV Международен документален "Родопи филм фест" (RIFE) в Смолян (11-14 юли) в "Нашият ден" разговаряме с Илина Перянова , режисьор и програматор на фестивала. Тазгодишното издание на "Родопи филм фест" поставя на фокус музиката в нейните вълнуващи кинопроявления под мотото "Слушай музиката!". "Светът е..
Прочутата кино и театрална актриса Джесика Ланг, носителка на две награди "Оскар" ("Тутси“ 1983 –поддържаща роля, "Синьо небе“ 1995 – най-добра актриса), в продължение на почти две десетилетия гради кариера като художествен фотограф. Първата по рода си нейна ретроспектива в България е в рамките на платформата "Майстори на фотографията" и включва..
Летният фестивал "Опера в парка" в градината на Военната академия "Г.С. Раковски" всяка година привлича гражданите и гостите на столицата към едно културно преживяване от нов тип. Приобщаването на детската публика е сред основните стремежи на Софийската опера и балет, като тази година в парка на Военната академия програмата ще е насочена изцяло..
Aз съм най-щастливата жена. Нищо в тоя свят не ме отмина: ни смъртта, ни материнството, ни раздялата със дом изстинал, нито срещата ми късна със единствения… Трудила съм се като копачките, докато се схвана от умора; и съм ходила с летяща крачка, със небето съм говорила! Гледам всичко с мъдро снизхождение, с кротко опрощаване. Гледам със очите на..
Борис Михов е един много добър състезател по информатика. Той е ученик в СМГ "Паисий Хилендарски", участва в различни отбори и е посещавал множество..
Хоп – ето ни вече на терен в Долината на виното, с. Могилово, община Чирпан, нямаме търпение да рокясаме. Четвъртото издание на Midalidare Rock In The Wine..
Фотографът Евгени Димитров представя свои творби в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те". В нея той включва 15 снимки от мозайката на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg