София попадна в Топ 50 на най-замърсените градове в света, ситуацията е малко по-добра от тази в Букурещ и Киев, както и доста по-приемлива от тази в Берлин. София се нарежда на 50-о място в тази класация с индекс 65, което съответства на умерено замърсяване на въздуха. Румънската столица Букурещ е на 35 място в същия списък.
В същото време знаем, че Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха политическо споразумение за предприемане на по-сериозни мерки за подобряване на качеството на въздуха. То предвижда по-строги лимити и целеви стойности в сравнение с настоящите за няколко замърсителя, включително прахови частици. Също така до 2030 година емисиите, които са най-вредни за човешкото здраве, трябва да бъдат намалени два пъти.
Доктор Александър Симидчиев, пулмолог и председател на Сдружение "Въздух за здраве", споделя своето мнение относно предстоящите регулации и изготвянето на пътна карта за по-чист въздух. "Процесът на консултации върви във всички държави-членки на Европейския съюз, като се включват и обществени обсъждания за всяка предложена мярка", посочва д-р Симидчиев. "Оценката на комисията е базирана на междинните данни, защото сме в преходен период до 2030 година."
Разговорът продължава с акцент върху важността на нивата на замърсяване. По неговите думи Световната здравна организация (СЗО) е категорична в твърдението си, че няма безопасно ниво на замърсяване на въздуха. Всяко ниво, което надхвърля фоновите стойности, представлява потенциален риск за здравето на хората. "Нормите, установени от ЕС, са по-високи от тези на СЗО", посочва д-р Симидчиев. "Този проблем става все по-актуален, защото според СЗО, натрупаните данни за опасността на замърсяването на въздуха налагат намаляване на нивата до поне два пъти."
Важно е да се отбележи, че по неговите думи миксът на замърсители в различните градове варира. В София например автомобилният транспорт и битовото горене за отопление играят основна роля в замърсяването на въздуха, особено по време на зимния сезон. В резултат на това здравословните проблеми, като аритмии, хипертония и респираторни заболявания, са по-чест в този период.
По неговите думи съществуват две главни групи заболявания, причинени от замърсяването на въздуха: алергии и респираторни инфекции. "Замърсяването на въздуха увеличава броя на алергичните реакции, като същевременно потискат имунната система и предизвикват по-лесно инфекции", обяснява д-р Симидчиев.
"Самото замърсяване на въздуха предизвиква две групи заболявания – едните са свързани с обостряне на алергии, защото те се предизвикват от полени, но те се пренасят много по-добре, когато има частици във въздуха, по които те могат да полепнат и да променят имунологичната си характеристика. Замърсяването увеличава рязко броя на алергичните заболявания. Другите заболявания са същите тези частици, ако няма полепени полени по тях, те пък потискат имунната реакция на дихателната система и отварят вратата към инфекции", казва той.
Наближаването на регулации и строги мерки за контрол на замърсяването на въздуха е крачка в правилната посока. С подкрепата на експерти като д-р Симидчиев и ангажимента на институциите, можем да се надяваме, че в бъдеще ще дишаме по-чист въздух и ще живеем по-здравословно.
Чуйте разговора в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg