Възхвала на човека, който винаги е провинция на Господ

"Възхвала на провинцията". Така е наречена новата книга с фрагменти на писателя, поета и драматурга Александър Секулов. Заглавието на книгата е съвсем откровено и честно и не е метафора. 

"Това е възхвала на човека, който винаги е провинция на Господ. Господ ако е столицата и центъра и демиурга на всичко, което ни заобикаля, в което аз силно вярвам, тогава всеки един човек е отделна провинция и тази книга е възхвала на човека." Така определя своята нова книга с фрагменти авторът Александър Секулов в "Артефир".

"Възхвала на провинцията" е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях – по традиция, започнала с Атанас Далчев – може да определим като фрагменти. 

Ноевият ковчег на Александър Секулов е провинцията, която авторът възхвалява като спасение и озарение" – казва за произведението писателят Цанко Лалев.

Разговор на Дарина Маринова с Александър Секулов в "Артефир".

Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“, „Жена на вятъра“ и „Корабът на сирените“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. "Възхвала на провинцията" е най-новата му книга.

Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016), „Дебелянов и ангелите“ (2019) и „Народът на Вазов“ (2022). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.

БЪЛГАРИНЪТ САМ е гений. Събрани заедно, най-често попадаме под чуждо робство. Българинът е гений на индивидуалната свобода и на колективното робство. Затова в българската литература няма много любовни романи. Любовният роман иска да попаднеш в индивидуално робство, докато нашият човек се интересува само от бялата риза и разветия перчем. Да бъде свободен той, а не всички наоколо. Свободен от себе си. Трагичното е, че въставаме поотделно, а умираме заедно.

Снимка – БГНЕС и ИК Хермес