На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София, построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София.
В своята книга "Малки софийски истории" арх. Диков нарича Централната минерална баня "многострадална". Според него тя е именно такава, тъй като вече близо 12 г. реконструкцията на нейното северно крило остава недовършена и вече има сериозен риск от разруха.
Арх. Диков разказва за историческото начало на Централната минерална баня, което датира още от древността. Именно този минерален извор е една от причините да възникне селище на тази територия. По времето на Римската империя на мястото са построени римски терми. В периода на Първото българско царство на същата територия се е намирал манастирът, в който са съхранявани мощите на св. Йоан Рилски. В рамките на Османската империя върху извора е построена турска баня.
Съвременната история на Централната минерална баня датира от 1889 г. Само 11 г. след Освобождението Софийска община взима първи заем, за да започне да се оформя като европейска столица. 20 % от този заем е бил предназначен за построяването на комплекс минерални бани с хотел, разказва арх. Диков. Обявен е международен конкурс, който е спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Започва строителството на хотела на мястото, където сега се намира сградата на Направление "Архитектура и градоустройство". Внезапно Столична община решава, че тъй като липсва жп линия, която да води туристи до града, строителството на хотел е безсмислено. Така проектът е спрян.
Обявен е нов, ограничен конкурс за баня, който е спечелен от арх. Шамарджиев. Градската управа не одобрява спечелилия проект и организира още един конкурс – отново неуспешен.
В крайна сметка проектирането е възложено директно на двамата големи архитекти – Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. И двамата архитекти в това време са служители в Столична община, допълва арх. Диков. Строежът е ръководен и завършен от Петко Момчилов и Йордан Миланов.
Сградата на Централната минерална баня е изпълнена в неовизантийски стил, в който са построени също Централните хали, Духовната семинария и Синодалната палата, пояснява гостът. Арх. Диков акцентира върху качеството на строителството и уникалните за времето си екстри, които банята е предоставяла – рехабилитация, здравна профилактика за рискови професии, масажи. Обособяването на минерална баня в центъра на града е било проява на грижа за здравето и хигиената на софиянци.
През 1908 г. е била построена малка минерална баня на мястото на днешните чешми, но за съжаление сградата е унищожена от бомбардировките през 1944 г. Там се е къпела безплатно войската, разказва архитектът.
През 70-те години Централната минерална баня е обявена за паметник на културата от местно значение, а по-късно – за национален паметник на културата. През 1988 година е затворена за ремонт, но никой не я стопанисва и започва процес на разруха и разграбване, по думите на арх. Диков. През 1998 година стартира проект, ръководен от арх. Станислав Константинов, за реставрация и обособяване на Регионален исторически музей. Когато заема поста главен архитект на София през 2006 година, арх. Диков заварва проекта за реконструкция почти завършен. Проектът е предвиждал 3 000 кв. м. от площта на банята да бъдат превърнати в СПА комплекс. Арх. Диков включва и големия мъжки басейн към тази площ.
Гостът изразява мнението си за акцията, целяща да възвърне изцяло СПА функциите на Централната минерална баня. По думите на архитекта примерът с банята в Будапеща, който защитниците на тази инициатива дават, не е подходящ поради различната прилежаща среда на двете бани.
Музеят на София също започва своята история на пл. "Бански", преди да бъде разрушен от бомбардировките през 1944 г., обръща внимание арх. Диков. Според архитекта е крайно наложително реконструкцията на северното крило на сградата да бъде изпълнена. Най-добрият вариант за бъдещето на Централната минерална баня, по думите на госта, би било обособяването на предвидения по проект СПА център, за да се върне лечебната вода в тази прекрасна сграда.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса – най-големия черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
