Проф. Светлана Николова, директор на Ботаническата градина на БАН в София, представя в "Нашият ден" новата инициатива за опазване на опрашителите в градска среда.
От 6 юни посетителите на Ботаническата градина ще могат да се насладят на красива, медоносна градина с десетки видове растения, чийто прашец и нектар са храна за пчелите и множеството други опрашващи насекоми.
Медоносните пчели са важни опрашители, но съвсем не са единствените насекоми, които участват в процеса опрашване на растенията. Дивите пчели, осите, мухите, пеперудите, бръмбарите, дори някои видове птици и прилепи събират и пренасят цветен прашец.
"Опрашителите са от изключително важно значение за поддържането на екосистемите, но имат и значение и за производството на семена и плодове. Ако ги нямаше, щеше да има липса на плодове и зеленчуци, разказва проф. Николова. По думите на професора, според статистика на ЕС, около 80% от европейските култивирани и диворастящи растения зависят от опрашването на насекомите. Финансовото измерение на този принос възлиза на 15 милиарда евро годишно. По този начин опрашителите предоставят така наречените "екологични услуги".
През последните 15 години милиарди медоносни пчели напускат своите кошери, за да не се върнат никога повече. Само в Европа около 2000 вида пчели са включени в червения списък като застрашени. До голяма степен тази тенденция е следствие от интензивното застрояване и отгледжането на монокултури в селското стопанство, изтъква проф. Николова.
"Бихме искали да популяризираме сред жителите на София и околните градове и села, това, че всеки би могъл да подпомогне оцеляването на опрашителите, които са особено важни и за човека, и за природата.", казва проф. Николова. Тя съветва хората да засаждат цветни лехички, тъй като цъфтящите растения носят не само естетическа наслада и уют, но служат и за храна на опрашващите насекоми.
Проф. Николова отправя покана към слушателите да се насладят на медоносната цветна приказка в Ботаническата градина и да се запознаят с колекцията от над 6000 растителни видове в най-богатите оранжерии на Балканския полуостров.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
