Трябва ли да се премахне следствената тайна?

Трябва ли а се премахне следствената тайна? Тази следствена тайна свещена крава ли е? Ние трябва ли да я пазим, или може да я погазим? Това е темата на предаването "Законът и Темида". 

Тодор Тодоров, криминалист и графолог, консултант на "Законът и Темида", коментира:

Колко е важна следствената тайна

"Следствената тайна се извежда от понятието "следствие". В такава абсурдност живеем днес, че стигнахме до положение да изясняваме дали следствената тайна трябва да отпадне, или трябва да се запази. 

Следствената тайна се формира от всяко следствено дело. А следственото дело е съвкупност от всички доказателства, факти, обстоятелства, набор от експертизи и други, които се събират за доказване на едно престъпление и за доказване на съпричастността на извършителя или пък за неговото оневиняване."

Още в миналото наказателнопроцесуалните системи са две:

"Едната е англосаксонската, която се използва в САЩ, Канада. Характеризира се с това, че няма почти никаква разделеност между досъдебното производство и съдебното производство. Те са неделими. Там има една основна фигура – съдия-следовател. Този съдия-следовател, както събира доказателства, в един момент ползва другата си функция на съдия и съди уличеното лице. Англосаксонската система не намира приложение у нас. 

При нас приложение намира т.нар. "континентална" система, която е френска и немска, т.е. от теченията на двете наказателнопроцесуални системи. България принадлежи към втората – още от 1897 г. ние сме приели наказателнопроцесуалната система от континентален тип. Следствието е отделно производство от съдебното производство и разследването завършва с обвинителен акт. В България разследването се извършва от два процесуални субекта – следовател и разследващ полицай (преди се наричаше дознател, а делата в прерогативите на МВР – дознание). Разследващите полицаи обикновено разследват дела, не много сложни, за леки престъпления, но това не означава, че те не могат да участват в разследването и на по-тежки престъпления. 

В по-тежките престъпления – с практическа и правна сложност – основната фигура за разследването е следователят. Той разследва под ръководството на прокурора. Прокурорът също е разследващ орган. Прокурорът, като господар на досъдебното производство, наблюдава методично и дава указания. Често пъти при по-тежки престъпления прокурорът влиза в преки разследващи функции – да събира доказателства и да разпитва свидетели. Това са двата субекта в нашия тип разследване."

Тодор Тодоров сподели с болка, че следствената тайна основно се нарушава от прокуратурата, особено в последните 10 години. "А прокуратурата е основната институция, която трябва да брани следствената тайна. Но тя с обяснението, че около някои от делата има обществен интерес, трябва да бъдат задоволени желанията на обществото да узнае някои факти. Вдигат следствената тайна и произнасят факти и обстоятелства по медиите. 

Напоследък ми прави впечатление, че прокуратурата е част от онези сили, които искат да се премахне следствената тайна, за да се ползва от други хора. Тези хора най-често са политици. Тези хора са си въобразили, че с компромати и с подхвърляния на факти и обстоятелства по разследвания, предварителни проверки или други, ще оклеветят опонента и ще го обезсилят. Фактически не става така."

Тодоров е категоричен, че е абсурдно да падне следствената тайна, като се аргументира с примери. Според него разследването много ще се усложни. "Искането да падне следствената тайна е един съвременен маккартизъм."

Още за важността на следствената тайна, за контролната роля на съда в следствието, примери от недалечното минало, за нарушаваното на правата на пострадали, за предимствата на англосаксонската и на континенталната система, за обществената оценка на нашата съдебна система – чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимка – БНР